Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наоколо ведро, кристално, прекрасно. А въздухът за него нямам думи. Нормален градски човек, който не е привикнал на такава чистота може и притеснения да го полазят. Дето каза единия от колегите:
„ Тюю… каква прозрачност! Ако не си се изповядал предния ден този непорочния пейзаж може и само с поглед да го изцапаш!”
Пък родопското слънце… Ухааа… Усмихваше се топло, мило и приветливо чак свят да ти се завие. Ама да не мислите, че лъчите му стояха мирно?! Ами! Непрестанно проблясваха закачливо. Ту от там - ту от сам, дарявайки групата с малки многоцветни дъги, стрелкащи се из хаотичния безброй от безформени синие късчета небе, пръснати между листата на дърветата… Някой от другите по палавите седемцвет ...