СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 12

          Месец юни е прекрасен за разходки из Рим. Времето е топло, няма валежи, бури и градушки.  Време прекрасно за разходки по широките булеварди, древните площади и хълмовете на древния град, основан от близнаците Рем и Ромул, отгледани от една вълчица. Не случайно на герба на града е увековечена една вълчица с натежало от мляко виме и под нея две съвсем малки момченца. Така гласи легендата за основаването на града.

Градът е разположен на 7 хълма, като нашия Пловдив. Само че, в Пловдив сега са само шест защото седмият е изчезнал. Той е разчупен и превърнат в калдъръм и павета, с които са заслани улиците на града.

В Рим и днес има седем. Централният хълм е Капитолийският,  където е управата на града и известният паметник на император Марк Аврелий. ( вижте във видеото).  Там ще видите още един исторически хълм Палатино, на който се извисяват останките на огромният дворец на римските императори, построен от Юлий Цезар. Палатино е обявен за археологически хълм.

Излизаме от пансион  “Космополита”( вече е хотел), завиваме на ляво и след няколко крачки сме на площад “Венеция”, където се издига червената сграда  на ПАЛАЦО ВЕНЕЦИЯ. От неговия балкон, Бенито Мусолини, е произнасял своите пламенни речи в прослава на фашизма.  На ляво, в дъното на площада се намира импозантния монумент на крал Виктор Емануил 2-ри, дядото на нашата царица Йоана (Джована на италиански). Някои италианци-републиканци се подиграват на този паметник, като го наричат “пишуща машина”, а други “зъбната протеза”. От тук широк булевард води към Колизеума.  Но за да стигнем до него ще минем покрай “ФОРО РОМАНО”, римския форум, където римляни са се събирали за да обсъждат политико-обществените въпроси на “Вечния град”. Ако погледнем на ляво ще видим огромната Траянова колона за която вече споменах Този велик римски пълководец и император е стигнал до древна Сердика и прибавил към тракийското име на нашата София и думата Улпия, и така градът станал Сердика Улпия. Так се е наричала днешната столица на България, преди император Константин Велики да я прекръсти на София. А Цариградско шосе, което и до днес свързва Изтока със Запада- виа “Диагоналис”, римляните са  го наричали ВИА МИЛИТАРИС, защото по него са минавали римските легиони, на път  да завладеят източните територии и ги подчинят на Римската империя. И колкото и да ви е чудно, нашият Вакарел е било важно селище по този път, вакарелци охранявали пътя и ползвали специални превилегии. Във Вакарел имало ханове за почивка, наблюдателни постове- кули, и красиви вакарелки, които разнообразявали живота на пълководците и  на римските легионери. Така че, “и ние сме дали нещо на света”.

Ако следваме маршрута  на автобуса от видеото, преди да стигнме до Колизеума ще завием на ляво по една широка улица. Това е Виа Кавур. Тя води до Централната жп гара на града-“стационе термини”. Но доста преди да стигнем до гарата, от дясно ще се наложи да посетим една огромна и много красива църква. САНТА МАРИЯ МАДЖОРЕ, втората по-големина църква в гграда, след ватиканската катедрала “ Свети Петър”.  Не пропускайте да посетите тази църква, тя е изключително красива и като външна архитектура и като вътрешна уредба. На тази улица е и нашият хотел през 2017 година, пред чиито врати съм снимал Лена, а срещу хотела е кафенето където всяка сутрин закусвахме с кроасани и капучино. Последният ден се снимахме със  симпатичния сервитьор,  който ни обслужваше цяла седмица. Беше египтянин. Всичко това можете да видите във видео клипа, сниман, обработен и завършен след дълги спорове. Когато се прибирахме в Монреал след нашите ежегодни пътешествия из Европа и България, използвахме дългата канадска зима за да създадем видео спомени от  нашите пътешествия. Лена правеше снимки, аз видео клипове, а след това заедно сглобявахме филма. Подбирахме подходяща музика, редактирахме заедно субтитрите. Понякога споровете бяха много разгорещени, защото тя беше перфекционист и не искаше да прави компромиси, на които аз бях склонен. Аз съм “мара бързата”, нямам търпение, само и само да стане по-бързо. Но тя не отстъпваше. В края на краищата отстранявахме повторените кадри, или редактирахме субтитрите,  и тя беше доволна. Бях измислил и име на нашата продуцентска компания- “ Зилбер & Гудман”( нейното фамилно име и моят псевдоним).

Както вече споменах, сега, през 2023 година е трудно да пишеш за своите пътешествия, тъй като хората пътуват много, всичко са посетили, видяли са много и не можеш да ги изненадаш с нещо общоизвестно. Затова се старая да не разказвам банални, общоизвестни неща, но навярно и това ще се случва. Моля ви бъдете снизходителни към един 86 годишен мъж, пишещ само по памет.

Ако ползвам “чичо Гугъл” мога да напиша много повече подробнисти, но не искам. Всеки може да го прочете и без мене. Аз пиша и разказвам САМО това, което аз помня.

От време на време ще публикувам и фотографии и видео клипове, илюстриращи нашите пътешествия и моите пътувания, за да онагледявам разказаното.

Десетки пъти съм бил в Рим.  На път за Ватикана, няколко пъти съм минавал край една от най-старите и най-интересните антични сгради на Рим. Замъка на Свeтия Ангел -Castel del Angelo, кръстен на Свети арахангел Михаил.

Построен през 202 година, по искане на император Адриан, за да служи за мавзолей. Едва през 590 година мавзолея е кръстен на Арахангел Михаил, когато  папа Григорий 1-ви, по време на чумната епидемия, му се явява като видение над Мавзолея, арахангел Михаил да слага меча си в ножницата. Знак, че епидемията е към края си. Красивата бронзова статуя на арахангел Михаил се появява на върха на мавзолея, превърнат в крепост през 1753 год.

Тъй като Ватикана е извън крепостните стени на Рим и отбраната й от вражески нападения е много трудна, по нареждане на папата, между Ватикана и крепоста е прокопан тунел, където Папата се крие от враговете.

По късно, когато Замъка-крепост е подарена на италианската армия, той служи и като затвор.

В филма “Тоска” по едноименната опера на Верди, финалната сцена с разстрела на Каварадоси е снимана на най-горната площадка на замъка. Тук преди смърта си Каварадоси изпява прочутата ария “звездите блестят”.

Изкачването по стълбите е изключително трудно за възрастни хора.

През 2017 година, най-после реших, че време да разгледам този световно известен, древен паметник на Рим.

Разположен на брега на река Тибър гледката към Вечния град е спиращ дъха. Целият Рим и Ватикана с огромния купол на катедралата “Свети Петър” е в краката ви. При условие, че изкачите голямия брой стръмни стъпала. Лена и аз, на  по 81 години. Тя беше готова да ги изкачи, но за мен това е абсолютно невъзможно. Но за сметка на здрави крака, имам добър италиански. Видях един униформен господин, явно от управата на замъка-музей и вежливо го попитай дали има асансьор.

- Разбира се сеньор, има служебен асансьор, който ще можете да ползвате. И ни поведе към хубав модерен и бърз асансьор. Като ни каза, след това да се обадим на отговорника на етажа за да ни отворят асансьора за слизане. За пореден път знаенето на италиански ни помагаше. Лена беше във възторг от моя италиански, който съм научил  само говоримо, без уроци, без учители и без да отворя една книга или учебник.

Стига хвалби. Нека погледнем  към града от горната тераса на  “Замъка на Ангела”. Терасата е огромна, заобиколена от крепостни стени с бойници и зъбери на височината на пояса. Видимостта е невероятна, а панорамата невъзможна да се опише с думи.

Невроятна красота, в подножието реката с един изключително красив мост с множество скулптури, целият Рим пред вас като на длан, и Ватикана, над който се издига величественият купол на катедралата “Свети Петър”. От ляво и от дясно, близо и по-далече други по-малки куполи на римски църква.  Пред вас се шири панорамна картина, която никога няма да забравите. Обикаляте терасата и панорамата се мени, и се чудите от коя страна тя е по-красива, от коя е по-величествена и естествено те се сливат в паметта ви и остават така за цял живот. Но все пак  Ватиканът  и  “Свети Петър”  с огромния си купол,  са най-запомнящи се на фона на изключително красивата панорама на този невероятен град.  Лена беше пленена от Париж, но винаги казваше, че голямата й любов е Рим.  Може би беше права.

През седмицата когато бяхме в Рим, беше еврейската Нова година, и Лена пожела да отидем до голямата римска синагога. В Рим имало няколко. Желанието й беше, по-скоро от любопитство, отколкото от религиозност. Не беше верующа и винаги подчертаваше, че е лоша еврейка. Тръгнахме.

Подстъпите към храма се охраняваха още от далече. Първите пропусквателни пунктове бяха няколко преки преди Синагогата. Минахме първите 3-4 пункта и на 100 м. от храма поискаха паспортите. Аз показах моя, но Лена не го беше взела и не искаха да я пуснат. Наду ме луд смях, нея еврейката не я пускаха, а мен арменца ми казаха да влизам. Обясних им ситуацията, защото охраната говореше само италиански,  а Лена говореше само английски като чужд език. Обясних им, че аз само я придружавам, че без нея моето присътвие в синагогата  няма никакъв резон. Нейсе, загряха ситуацията и влязохме. Мъжете долу, жените горе на балкона. Литургията беше много тържествена( естествено за мен беше само спектакъл на какъвто никога не бях присъствал), имаше множество духовници облечени различно. Естествено не разбрах кой какъв е и каво се говори, всичко беше на иврит. Но беше много тържествено и имаше ужасно много хора. Но смятам, че софийската синагога е по-красива, макар и малко по-малка от тази в която бяхме.

Иска ми се да разнообразя разказа си с нещо по-така и изведнъж се сетих за едно особено приключение в Рим, при друга една моя командировка.

Вероятно е било 1972 или 1973 година. Този път бях в хотел. И колата която ползвах беше голямо “Пежо 404-комби”. След работния ден, паркирах колата и на рецепцията взех ключа на стаята. Администраторът беше зает с някакъв гост и ме забави малко. Гостът ми направи особено впечатление. Беше млад мъж, около 35  години, черноок с хубава черна, добре подстригана брада и елегантен сив костюм. Говореше на английски с администратора и искаше да му поръчат такси. Беше около 18,30 часа месец май или юни, топло хубаво време. Поръчаха му такси, получих ключа от моята стая, но този мъж ме заинтригува. Акцента му беше особен. Приближих се до него, казах му добър вечер, и извинявайки се за любопитството,  го попитах от къде е. “От Ерусалим’- много любезно ми отговори мъжът. “Но не сте арабин, нито евреин, нали?” продължих нахално аз. Да ми се чуди, човек на акъла. Ама какво ме интерсува този мъж, ни го знам, ни ги познавам. Необясними любопитство, което не е много характерно за мен.

- Не, арменец съм,-каза мъжът.  И аз, казах. В този момент дойде таксито му.

- Канен съм на една вечеря, ще се върна около 11 часа, ако не ти е късно можем да се видим и поговорим.

-Добре, казах аз и му му казах номера на моята стая и той замина.

Минаваше 11 когато ми звънна отдолу. “Тук съм, ако искаш слез да поприказваме”

Слезох, така и не помня името му. “Искаш ли да отидем някъде да пием по чашка, ще поръчам такси.”

• Няма нужда, аз имам кола, да отидем на Виа Венето( римските Елисейски полета), най-луксозния квартал на Рим.  Качихме се в  колата и тръгнахме. В този период вече, познавах добре централните квартали на града, а “Виа Венето”  беше едно от най-любимите ми места за разходка. Но никога не съм влизал в заведение, там е много скъпо за такива като мен. Но за “зей пазар” е чудесно място. Тук  са най-луксозните магазини за маркови обувки, облекла, часовници и бижута. На ъгъла е и посолтвото на САЩ. Хотели 5 звезди и красиви какички предлагащи любов на високи цени. Но те са в страничните улички, където обикновено паркирам колата.Паркираме се и тръгваме към главната улица, където са заведенията. И хоп, пред на изниква една красива нощна пеперудка. Предлага “разходка с кола”. Естествено аз казвам благодаря не, и готов да тръгна. Обаче моичкият  се заглежда в мацето и ме моли  да питам колко ще му вземе. Превеждам. Превеждал съм на икономисти, на инжинери, на директори и генерални директори, даже на зам министри и министри, но на проститутки никога до сега. Ето ново поприще. Мацето иска 30 долара. Той казва, че има 100, може ли да му върне. Тя казва, елате двамата  за 100. Аз съм категорично пас. Да не удължавам  много, отиваме до първия хотел да развали банкнотата от 100 долара. Когато отваря портофела, за малко да припадна. Пачка 100 доларови банкноти, дебела 3-4 см. т.е хиляди долари. Очите ми стават на понички.

Разваля една стотачка, връщаме се при хубавицата и казвам да го върне тук, където сме. Ще го чакам. “Добре, след 15-20 мин. ще бъдем тук,- ме успокоява мадамата. И точно след 15 мин.моичкият кацва при мен росен росен. Отиваме в най-хубавото заведение с червените тенти, което съм наблюдавал отдалече много пъти. “Cafe de Paris”. Сядаме, поръчваме бира и Бедрос(условно име) започва да ме разпитва. От къде съм, какво работя, защо съм в Италия и т.н. Водиме обикновен светски разговор от типа “ние питаме, вие отговаряте”. Всеки мой опит да задам подобни въпроси е безуспешен. Аз питам, но не получавам отговор. Пак питам, пак мълчание. Накрая на шега на майтап, го питам дали не е “Джеймс Бонд”, дали не е шпионин. След  дълго мълчание, силно притеснен признава, че е арменския владика в Божи гроб. ‘Кажи ми, честно, Крикор, извърших ли грях?”  ме пита няколко пъти под ред. Отговарям му,  честно. За мен не е никакъв грях. Млад, силен хубав, нормален мъж, защо да е грях. Той пак ме пита дали  е извършил грях. Успокоявам го, че не е грешник, и го казвам съвсем искренно. Отиваше на гости на арменския владика в САЩ. След години, когато бях в Ерусалим го потърсих. Беше починал. Какво ли не се случва по света!

           През 207 година, за пръв път бяхме в Израел, на гости нашата приятелка Белла. Брат й Джеки и Рози- неговата съпруга ни заведоха на екскурзия в Ерусалим. Беше много мило от тяхна страна. Като добри християни Ирис и аз не можеше да не се поклоним на Гроба Господен, да не изминем трънливия път по “Виа  Долороза” и да не отидем на стенатана плача. Историческата част на Ерусалим е с много тесни улички и паркирането е абсолютно невъзможно. А да паркираме далеч не искахме, защото придвижването  до Божи Гроб е много трудно. Срещу арменската църква видяхме надпис Семинаря  на арменски език и до него паркинг с бариера. В паркинга имаше доста свободни места, но пишеше, че е частен. В паркинга имаше малка къщичка, явно на пазача и пред нея двама възрастни мъже играеха табла. Влезох,  вежливо казах “добър ден” на арменски и попитах може ли да паркираме за час-два колата ни. Бяха много любезни, вдигнаха бариерата и Джеки се паркира доволен, че така лесно решихме този много труден проблем.

След една- две години пак водят приятели в Ерусалим и Джеки решава да използва същия паркинг. Да, ама не говори арменски и бариерата не се вдига. Джеки ги убеждава, че е голям приятел на Хачатурян( горкия не се сеща за друга арменска фамилия) , но никакъв ефект. Бариерата остава спусната.

Преди седмица Джеки ми напомни този случай и ме помоли да го спомена в моите пътеписи. Наистина си заслужава.