Скитникът арменец 37
Балеарските острови са в Средиземно море. Столицата Палма е на остров Майорка. Оттук са минали картагенци, римляни, араби. През 8 век-около 765 години, когато арабите завладяват тези острови, те стават център на пирати и търговци на роби. Тези острови са били владение на французите, англичаните и в края на краищате стават притежание на испанската корона. И днес архипелага принадлежи на Испания.
Грозде, маслини, бадеми, вино са доходоносните култури. Но главният поминък е туризмът. Климатът е подходящ и зиме и лете за почивка и туризъм. Има и летище, което улеснява туризма. А вътрешният транспорт на Майорка е организиран прекрасно с комфортни автобуси.
В центъра на Палма се издига огромна, красива катедрала. А цялото крайбрежие е осеяно с малки и големи хотели от всички категории. Дългата километри плажна ивица и лазурното, спокойно море на големия залив осигуряват най-важното за една приятна почивка.
Изобилието на плодове, зеленчуци и други храни, правят почивката ви още по-приятна.
Електрокарно влакче ви предлага интересна разходка по крайбрежния булевард. Крайбрежните квартали са основно с красиви еднофамилни къщи. Тук рядко ще видите висок билдинг. Целият крайбрежен булевард е осеян с кафенета, ресторанти, пицерии, магазини за плажни принадлежности и сувенири.
За голямо съжаление е периода на Ковид истерията и на плажа няма шезлонги и чадъри. Почиващите са си купили надуваеми дюшеци и малки чадъри, които всеки ден мъкнат със себе си на плажа. Морето е кристално чисто, а пясъка фин като на кубинските плажове.
На остров Майорка има едно изключително красиво градче. Само на 15-20 км. от столицата на архипелага.
От хотела, наемаме такси, което ни отвежда до Централната автогара на Палма.
Модерни комфортни автобуси, тръгват към различни дестинации всяка минута. Нашият също не се бави. Не чакали и десет минути се настаняваме в комфортния автобус и тръгваме за малкото китно градче, препоръчано от приятели, като интересна дестинация за еднодневна екскурзия. След около 20 минути пътуване по гладко като масло шосе, автобуса спира на крайната си цел. Вече сме във Валдемоса.
Валдемоса е много старо градче, населението му не е повече от 2000 души. Много живописно със своите тесни калдъръмови улички и каменните си къщи. Както уличките така и къщите и дворовета на Валдероса, са украсени с цветя, с много цветя. Пред къщите, на первазите на прозорците, във входовете и в дворовете е пълно с екзотични цветя, които превръщат градчето в цветна градина. Човек може да получи световъртеж от това богатство на багри.
Широката главна улица, потънала в сянката на огромни дървета, ви осигурява прохлада, комфорт и спокойствие, докато седите пред някое от десетките ресторанти и кафенета по сенчестата улица и се наслаждавате на чашка ароматно, гъсто кафе еспресо, или хапвате пастичка крем пита с аромат на ванилия.
Най-приятното време за посещение на градчето е в следобедните часове, когато туристите са го напуснали.
Патрон на Валдемоса е Света Катарина, местна девица, канонизирана заради целебните чудеса на които е била способна. Можете да посетите родната й къща, където има малък параклис, и да я помолите да ви помогне, като кажете една молитва пред светицата.
Едрият калдъръм с който са павирани улиците, макар и да ви затрудняват малко, ви дават чуството, че вървите наистина по улиците на един древен град. И Валдемоса е наистина много стар.
Той е разположен на терен с голям наклон. Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече чувствате романтиката на това гнездо на любовта.
Не се усмихвайте, не аз съм го определил като такова.
Двама велики творци са превърнали Валдемоса в гнездо на своята любов, още преди 180 години.
През зимата на 1837-1838 година, тук идват да изживеят любовта си великият пианист Фредерик Шопен и голямата френска писателка Жорж Санд.
Наемат две стаи в бившия дворец, превърнат в манастир, по тяхно време. Две съседни килии, които се съобщават с вътрешна врата. В едната се настанява Шопен, а в другата французойката с двете си деца.
Тук Шопен създава едни от най-известните си творби-“Прелюдиите”, а Жорж Санд написва роман, който предизвиква възмущението на местното население. Писателката осмива някои черти от характера на жителите на Валдемоса.
Пред двете килии има голяма тераса, която гледа към долината, и цялата е в цветя, декоративни храсти и виещи се растения.
Днес, неговата килия, където е пианото на което е създавал безсмъртните си творби, е музей. Над вратата пише “Килия на Шопен”.
Купуваме входни билети от любезната уредничка на музея. Когато ни чува да говорим на руски помежду си, се обръща към Лена на същия език, с въпрос дали сме руснаци. Да, аз съм от Санкт Петербург, а той е от България. “От България, но не съм българин, добавям аз, арменец съм”. Уредничката се засмива и на арменски ме пита дали говоря арменски. Потвърждавам. Тя е от Ереван и се казва Астхиг( Звездичка), и от десетина години живее и работи тук.
Естествено вече имаме прекрасен гид, който ни развежда из музея, разказва подробно за живота на двамата влюбени гении, показва ни интересни експонати с подробни обяснения. Снима ни на терасата от където изгледа към долината е главозамайващ.
Разделяме се с Астхиг и с любовното гнездо на “звездната двойка” с чувството, че сме били в един необикновен храм на любовта, в който от стените струи божествената музика на великия поляк, “прелюдии” и “сонати” които гениални пианисти от цял свят, вече почти 200 години, изпълняват в най-престижните концертни зали по света.
Разходката ни към центъра на града, под сянката на вековните дървета е повече от приятна. Разглеждаме магазини и бутици, кафенета и пекарни. Не устоявам на изкушението да си купя прекрасна сламена шапка с широка периферия, която и до днес ме предпазва от слънцето през летните горещници.
Една уютна масичка пред магазин с фирмен надпис “Хлебарница и сладкарница” ни съблазнява да пием по кафе с нещо сладичко. Обикновена пекарна и сладкарничка, която посреща гости на града вече десетилетия. Непретенциозна, скромна и чиста, доставя огромно удоволствие на изморените от впечатления и изминати километри туристи, с чашка ароматично кафе, домашно приготвена лимонада и пресни дъхави пастички, кроасани и други лакомства, излезли преди броени минути от старата пещ.
А мириса на пресен, още топъл хляб с твърда коричка и пухкава вътрешност, ви кара да мечтаете за бучка родно сирене и малко масълце, за да уталожите обзелото ви внезапното, чувство на глад.
На началната спирка на автобуса, вече чакат туристи като нас. Автобуса пристига и от него слизат други туристи привлечени от романтичната слава на този многовековен град.
Обратният път е красив, вие се между лозя, и малки кокетни вили обградени с богата растителност и цветни алеи. Слизаме надолу към Палма и крайбрежието на морето. Пейзажа се мени с всяка изминала минута. Слизаме на Централната автогара и едно такси ни отвежда до хотела, който е на самия крайбрежен булевард.
Едно прекрасно приключение, едно пътуване в миналото, едно поклонение пред “храма на любовта” на една необикновена двойка влюбени, оставили незаличими следи в световната култура. Любовното гнездо на Орор Дюпен, наречена Жорж Санд и гениалният композитор-романтик Фредерик Шопен.
© Крикор Асланян Всички права запазени