Скитникът арменец 51
След няколко месеца ще навърша 87 години. Сериозна възраст! На тази възраст човек трябва да спре за малко, да погледне назад и да направи анализ и равносметка за изминалия отчетен период.
Какво забелязах при тази ретроспекция?
Родителите ми са “изгнаници клети”. Те са арменци избягали от турските кланета. Родени бяха в Отоманската империя, мама в европейската част, а баща ми в азиатската. Родният град на майка ми, Текирдаг е прочут с мастиката и кебапчетата си, а този на баща ми с ангорските кози, на чийто гръб расте прочутата вълна на име “мохер”.
За разлика от Яворовите арменци, те не пиеха, но мама пееше много хубаво. Баща ми се е опитал да свири на мандолина, но за две години не успял да научи как да я настрои. Аз приличам на него.
Живял съм при три различни обществени строя - Монархия, Социализъм, и Демокрация. Голямо разнообразие, което не се случва често в живота на хората. Могат да ме конкурират само съвременниците на Наполеон, които от Монархия, преминават ...