Скрити думи

17.11.2009 г., 9:50 ч.

Проза » Писма

1512 0 1

Как да ти кажа колко те обичам като не мога да го опиша, защото ти си една мечта, един несбъднат сън и аз знам, че никога няма да те имам, колкото и да те искам. Ти си един връх, който аз не мога да достигна, един блян, който никога няма да се осъществи. И аз знам това, но някъде дълбоко в мен се таи надеждата, която ме крепи и докосва сърцето ми всеки път, когато те видя. Аз няма да ти кажа как се чувствам, но моите "скрити думи" ще се изписват по лицето ми всеки път, когато ме погледнеш. И тогава дано разбереш това, което изпитвам, защото е прекрасно и колкото и болка да ми носи, аз се радвам, че съм го изживяла, че го изживявам, защото е по-добре да те боли от любовта, отколкото никога да не си я изпитвал!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sorris0 (Сюзън Смърт)

2009-11-17T09:55:39+02:00

И това любов ли го наричаш?
Вярвай ми, знам много добре за какво говориш. Много съм изстрадала по подобни любови и вече се отказах да се надявам. Престанах да мъча сърцето си с празни надежда. Мислех, че няма да успея да го забравя, но успях. И ми беше даже толкова лесно.
Сега всичко, което остана е безразличност. Е, и естествено някое мъъъничко потръпване, когато го видя... но нищо особено..