17.11.2009 г., 9:50

Скрити думи

1.9K 0 1

Как да ти кажа колко те обичам като не мога да го опиша, защото ти си една мечта, един несбъднат сън и аз знам, че никога няма да те имам, колкото и да те искам. Ти си един връх, който аз не мога да достигна, един блян, който никога няма да се осъществи. И аз знам това, но някъде дълбоко в мен се таи надеждата, която ме крепи и докосва сърцето ми всеки път, когато те видя. Аз няма да ти кажа как се чувствам, но моите "скрити думи" ще се изписват по лицето ми всеки път, когато ме погледнеш. И тогава дано разбереш това, което изпитвам, защото е прекрасно и колкото и болка да ми носи, аз се радвам, че съм го изживяла, че го изживявам, защото е по-добре да те боли от любовта, отколкото никога да не си я изпитвал!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това любов ли го наричаш?
    Вярвай ми, знам много добре за какво говориш. Много съм изстрадала по подобни любови и вече се отказах да се надявам. Престанах да мъча сърцето си с празни надежда. Мислех, че няма да успея да го забравя, но успях. И ми беше даже толкова лесно.
    Сега всичко, което остана е безразличност. Е, и естествено някое мъъъничко потръпване, когато го видя... но нищо особено..

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...