19.03.2013 г., 16:11 ч.

Скучен живот... 

  Проза
966 0 0
1 мин за четене
Разпилявам се на много места
така, както окапалите наесен листа.
Мисля си, ще имам ли силите да продължа,
докога ще издържа...
Разпилявам се както капките от дъжда
и вятърът гневно все ме духа по земи и поля,
а в същото време нямам опора, на която да се опра...
Това натоварва ме много,
но в залата на смеха
все се намира кой да се зарадва на това,
докога ли ще издържа...
А времето лети и минава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Предложения
  • По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-бл...
  • /не е за фатмаци и други глупаци/ Историческа дата. За руснаците и народите на бившия СССР – ден на ...
  • Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си. Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в п...

Още произведения »