Скъпи мой...

Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нито страха! Със стоманен поглед под тъмните вежди измерваш всичко така безразлично... покоряваш, смущаваш, но не оставяш надежди, своята сила съзнаваш отлично.

Та кой е виждал такава усмивка!? Просто някаква лека извивка, върху лице, което красиво е и без да се смее. Но дори обгърнат в студена обвивка, скъпи мой, та ти просто си мъж! Ще даря душата ти с нежна усмивка, както животворния пролетен дъжд. И ето, топля го онова парче лед, вместо него там вече бие сърце, от твоята личност създавам емоционален човек, роден под ласката на моите ръце. Дарявам очите ти с блясъка на топлотата, а устните ти с изгарящия плам и запълвам плътно с нежност пустотата, така че да боли те, дори секунда да си сам. Сърцето ти ще го запаля страстно, така че то никога да не изгасва, да бие лудо граничещо с опасно прекланящо се пред жената вечна и красива. После ще го взема така, както ти го дадох... скъпи мой, та ти просто целият гориш, че аз за теб душата си продадох, но сега ти трябва леда в мен да разтопиш...