След Коледна приказка 3

             Нашите не бяха чак толкова религиозни,но спазваха традициите....

             Масата подредена,.. нечетен брой ястия,.. даже лук, чесън, сушени дренки, орехи,...нямаше коледна елха а само три борови клонки мъжду пълните  чиниии...Татко включи мигащите светлинки,

запали декоративната ароматна свещ...

След обичайните наздравици мама промълви

- Пете мама, не ми е работа, но толкова дълго време си сам,... ето децата се устроиха, весели, щастливи,.. така ли не можа да харесаш някоя бе мама....Толкова самотни жени има, с деца, без деца,търсещи топлинка,... защо бе мама. Хайде лошото вече е отминало, намери си някоя,.. ей така за дружинка в живота.... Ние вече с баща ти остаряваме...

Татко ме гледаше изпитателно

- Вижте мили мои,жени под път и над път...А щяха ли да обичат моите деца когато бяха малки,.. а сега дали ще ги обичат като свои или само ще си правят екскурзии за базарите във Виена...Щяха ли нейниТе деца да ми кажат татко, а моите на нея майко...

Погледнах ги,.. милите ми те, очите им бяха насълзени и кимаха одобрително с глава...

- Така е, прав си - смотулеви татко - Ама ние за твое добро,.. да си намериш истинска жена а не жена само за в леглото....

- Хайде наздраве и ще ви кажа нещо - изплюх камъчето аз - За Великден бях при децата във Виена, всички ходихме в Братислава при сватята Хелена,той мъжът й починал преди време,...поканих я и тя дойде в Атина,.. допаднахме си. Като погледнеш тя е майка на децата и баба на внуците,...а аз съм татко и дядо. Ноември месец тайно от децата ходих при нея,... Какво ще кажете,.. не виждам друга подходяща,...и тя е на моите години...

Настъпи неловко мълчание. Само пламъкът на декоративната свещ тихичко припукваше...

- Благословенни да сте ..- наруши мълчанието мама

- Какво чакаш,.. тръгвай  - допълни и татко

- Не веднага,.. тя е при своите родители, може би заради  същото... Благодаря ви..

- Благословенни да сте.. Днес е Свят ден... Бъдете честити , деца мои - през сълзи каза мама...

          Върнах се в Атина след празниците.

          Думите на мама сякаш не ми даваха покой. ..'' По Коледа стават чудеса,.. ако го искаш

ще ти се случи...Благословенни да сте...''

С Хелена се чувахме и виждахме по  скайпа,.. Ако е  във Виена или децата в Братислава, ставаше още по-задушевно. В такива мигове си мислех щуротии...  С нея и внуците сме във Виена, те на Виенското колело, а ние прегърната да ги чакаме,.. или по другите люлки в парка,.. наденички, бира

Или в Братислава, хванати за ръка да се скитаме по Старе място, или в парковете покрай Дунава...

Събрах смелост и една неделна януарска вечер, след обичайните шеги по скайпа

- Хелена, искаш ли,..какво ще кажеш,.. искам да дойда при теб...

- И за това ли искаш разрешение - последва веднага отговор - Винаги си добре дошал при мен.. Времето все още е приятно, нямаме сняг... Ще те чакам, Петрушко...

Пипнах се, целият съм изпотен,.. браво на мен, приличам на нещипана мома...

Пръстен , не...вече сме се сгодявали,...златно синджирче с медальон на богинята Атина и Акропола  ще е най-подходящо,...

цветя,... циклами за момичетата, азалия за Хелена,... друго, друго.. цитруси от градината ми,.. , добре, че купих от магазините в България суджуци , бутилки червено  вино и ракия, на внуците играчки,.. на всички вълнени чорапи,..на снахите.. златно синджирче с  Вяра,Надежда и Любов ..., о, на синовете.. те не пият, но Узо и Метакса ще им подейства добре...

Готов съм,...колко са 1300 километра до Сегет с Ауди А6 , преспивам в онова мотелче,...после свеж на сутринта още 400 километра, и...вторник преди обяд съм там.

Табела Братислава надясно... Виена наляво...

          Братислава разбира се,.. въженият мост над Дунава с кацналата НЛО чиния на кулата му,...

крайречния булевард,... вторият светофар в ляво,...и след 450-500 метра живият  плет 

 на дом номер 161...Позвъних...

- Петрушек, влизай,..чакам те. Отключено е - прозвуча веселият глас на Хелена

.Засуетих се, поизтупах дрехите си сякаш съм бил прашасал с брашно  от мелница

Преглътнах и смело напред...

Бурни прегръдки, целувки,... радостни възгласи

- Петрушко, ти най-накрая се реши...

Подадих й разцъфналата азалия,.. торбите с цитрусите, бутилки вино, гръцки сладки...

Напипах кутийката с бижуто

- Хелена, искам да те попитам нещо - казах вадейки кутийката - Искаш ли да бъдем заедно а не самотници като сега,.. като семейство,.. като мъж и жена,.. да се радват с нас деца и внуци...

Приклекнах като на кино и отворих кутийката

- Ако позволиш...- казах тихичко и закопчах синджирчето

Тя се обърна, погледна ме с изкрящи очи

- Благодаря ти за доверието, Петрушек... - и се разплака

Притиснах я към себе си, помилвах косите, лицето й,...капчици щастливи сълзи се стичаха по него

Няколко дни бяхме изключили лаптопи, телефони,..Любехме се така, както стихнала жарава когато се разпали,... нежно и свеотдайно.

- Хелена, не е ли редно да посетим децата, да им съобщим за нас...Малко късно, но да поискаме благословията им...

- Да прав си, и тяхната благословия ще ни е необходима...Ще се обадя веднага... Да в събота,...

В 16 часа добре ли е, ще подготвите ли голямата трапезария....Нее, това е тайна, като изненада за всички,... да, да за Коледа ще е...

             И изненадата бе пълна със съвместното ни появяване...

Разстоварихме торбите с цитруси, тубите вино от татко, кашоните, кутиите  подаръци.

Внуците  бяха най-щастливи,.. разопаковаха подаръците си, скачаха и крещяха  от радост...

Подарих на снахите бужутата и цикламите,... на синовете питиетата...Настана весела глъчка...

Почукването по чаша малко ги усмири...

- Деца - започнах неуверено - Аз предложих на Хелена да се съберем,... Да заживеем заедно...

Какво ще кажете,.. ние го решихме, но искаме и вашето мнение...

Те се спогледаха,.. радостни възгласи се изтръгнаха от тях... Внуците и те се включиха в шумотевицата и радостно заскачаха...Ние наистина вече бяхме едно голямо семейство.

- Искаме дядо Петер да спи при нас момчетата   - извика Вилхелм

- А ние искаме баба Хелена при нас момичетатааа - подкрепи го Вероника

- Нее, не може така - намеси се малката снаха - Фрау Хелена  ще спи с хер Петер...

          Наистина понякога и след Коледа стават чудеса,.. иска се търпение и решителност.

          И започна един нов живот...

          През седмицата с Хелена живеем във Виена,.. караме внуците на училище, на балет или на

упоци по пиано,... спортни занимания или рисуване, а събота и неделя сме в Братислава, отдадени на любовни ласки...Аз се грижех и за градините на къщите,...а Хелена в петъчни вечери демонстрираше кулинарни умения на обичайните ни семейни събирания...

Лятните месеци засега ходим с внуците в Атина на море,.. отскачаме до нашите в България или при родителите на Хелена.....

             И както в приказките '' Заживяли дълго и щастливо заобиколени от деца, внуци и

правнуци до дълбоки  старини...''

             Щастието е някъде около нас, само да знаем къде да го намерим и задържим....

.................................................КРАЙ......................................