Следа от любовта

Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...

Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... Уви, сега друга е там, на моето място! Друга гледа твоите сини очи... Друга целува твоите страстни устни... Друга усеща твоите ръце! Аз просто бях за кратко... едно увлечение... както каза - "ти си като едно леко четиво". Боже, колко много те обичам. И как искам Земята да ме погълне. Да не виждам усмивката ти, която предизвиква... Тя... да не чувам смеха ти...! 

Нощем се взирам в мрака и чакам да те зърна, макар и за миг! Само един поглед ми е достатъчен. Денем, обгърната от сивотата на мрака, чакам да чуя твоя смях, за да разсее мрачното около мен и да вкара малко слънчеви лъчи. 

Аз ще те обичам, макар и от разстояние. Ще тръпна за теб. Като уплашена сърна ще бягам, щом те видя... с нея! Но в сърцето си ще нося всяка частичка любов от теб. Всяка сълза, усмивка, допир, ухание ще бъдат в моята душа, като белег оставащ от любовта! От всяка любов остава следа... твоята е дълбока, болезнена, пламенна, гореща... вечна!