Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как изградих и сама съборих. Само останки от изгорели до основи мечти. Сиви прашинки, полепнали по измъчения ми поглед. Отровни стрели, забити в сърцето ми, които ми напомнят, че дори усмихната, не бива да забравям, че са съществували мигове, в които тази усмивка едва е изгрявала.  И същата черна замъглена сянка, следваща ме навсякъде.

Само изгнили остатъци, ухаещи на тъга, заровени дълбоко в пръстта. Стоманени ножове, пронизали гърдите ми, които сега вадя, а така боли.
А навън нощта сияе. Светлинките се разстилат над главата ми. И мирише на любов и на болка. И мирише на хлад и нежност. Солени сълзи, по-чисти от кристали, а на небцето на вкус ми горчат.
Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, ограждащи пътя, по който съм минала. Полъх на вятър, носещ Самота - най-вярната ми приятелка години наред. Само останки от издъхнали спомени. И една черна замъглена сянка, тъпчеща върху сърцето ми. Стари думи, изгорели в огъня. Те нямат стойност! Не могат да ме натъжат и разплачат. Само жар останала, която чакам да ми проговори, да ме поздрави за новото начало. Сиво-черна пепел, която очаквам да проплаче с кървави сълзи и да ми разкаже историята си. Само тишина, която безмълвно крещи, сякаш вградена в каменните стени.

А на лицето ми усмивка - лека, свободна, истинска.
Следи... Следи от моите стъпки, от моята обич, от моето сърце. Само остатъци, разпилени като след буря. Разхвърляни спомени и мечти. Само изпокъсани мигове, които ме направиха силна. И не! Този път няма да ги зашия! Този път ще превърна слабостта си в сила! Защото огънят, който подклаждах със сълзи, изгасна. Сега ще запаля пожар от любов, от топлина, от нежност, от усмивки. Мисля, че го заслужавам. Дължа го на себе си и на хората, които ме обичат.
Само следи. Сиви мокри следи от това, което беше и същата черна замъглена сянка, следваща ме навсякъде.