Казват, че когато човек греши, Бог все намира начин да му прати премеждия за изкупуване на греховете. Нямам идея къде точно бях стъпил накриво, но ето, че ми се наложи да ходя до Тополовград по работа - земи ли бяха, наследства ли, няма значение.

Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското и здравната застраховка, плюх си в пазвата и седнах в колата. Давай, мила - викам, отиваме в Тополовград замалко, и тя тутакси угасна. Пробвах два-три пъти, помолих я учтиво, ударих и едно коляно и най-сетне се нави, побръмча сърдито, ама потеглихме. Нататък - път като път, знаете. Радиостанциите и те избягваха този район, така че слушах само ударите на сърцето си и тези под колата. Карах внимателно и старателно заобикалях остатъците от асфалт, че с тези остри ръбове биха спукали и веригата на танк. Отбягвах и дупките по трасето, откъдето се разбягваха всякакви диви хайванчета, а в една от по-дълбоките се бе заселила свиня майка с 12 прасенца, която ме изгледа възмутено, докато пърпорих край нея с 4 км в час.

Така безгрижно лавирайки си на югоизток, следвайки трасето, изведнъж не щеш ли - пътят свърши, и напред, гледам, се проснало едно шосе - черно, ама черно, чак мазно; гладко, ама гладко - стоножка не смееше да стъпи там да не си потроши краката, а по средата - бяла като сняг осева линия, права като на второкурсничка от софийски университет краката - проснала се чаааак до хоризонта.

Мамка му, рекох си, минах границата, ами сега? Нося ли си паспорта, какво ще обяснявам на другарите турци? Позачудих се дали да не се върна, ама като погледнах назад, ми се отщя - рекох си, може пък да се направя на емигрант от Сирия, все ще ме нахранят, напоят и ще ме натирят пак към Европата, демек у нас си, и продължих - бавно и внимателно.

Минах един завой и там не щеш ли - вдясно от пътя чешма, беседка до нея, а под беседката опъната една ми ти трапеза, само от пиле мляко нямаше на нея, и край трапезата - полицаи. Ама сигурно половин участък се бяха събрали - весели, румени, засмяни... Таман се промъквах край тях, единия стана, излезе на пътя и най-учтиво ми махна с филия лютеница в ръка да отбия. Какво да правя, отбих - пред ръката на закона, знаем, сме безсилни, и трябва да се подчиним.

- Добър ден, господин водач - усмихна се широко човека - знаете ли какъв ден е днес?

Таман да му кажа, че вероятно е най-скапания ми ден от бая време насам, ама нали денят още едва бе започнал, премълчах.

- Не зная, г-н офицер - отговарям аз вежливо, какъв е?

- Днес е ден на изрядния шофьор! - тържествуващо отсече той и вдигна ръката с филията нагоре. Затова - продължава усмихнато - елате с нас на масата, да се почерпим по повода, имаме добра отбрана домашна сливовица, семсе и пет градуса, тройно препечена, само за ценители.

А сега де - да откажа, не става - току виж питал къде ми е пожарогасителя, а аз нали затиснах зелето с него и забравих да го извадя после... Поставен така в тази нелека дилема, взех да увъртам - ма аз сега бързам, господин офицер, пък и работа ме чака...

- Няма нищо, няма нищо - тя работата си е работа, ела сега, стани...

- Ми не мога - взеха да ме побиват тръпки мен...

- Ставай де, айде ставай - виж кое време е вече - продължава той с мил гласец.

- Няма да стана пък - продължих да се опъвам аз.

- Ама как няма да ставаш, виж колко е часа - леко повиши тон човека, и някак височината и тембъра на гласа му даже се промениха в неусетен фалцет.

- Ми ей тъй, няма да ставам - настоях аз, премигнах плахо и даже затворих очи, щото оня се пресегна нещо към мен.

- Ставай, ставай - усещам аз дърпане на ръката, ставай, че ще закъснееш - знаеш ли колко път те чака днес, в Тополовград трябва да си в 10 часа, а вече е 4.30 и още не си станал... продължава той със странно познат глас. Отварям сепнато очи и що да видя - жена ми ме дърпа от кревата, навън тъмно като в изба, ни полицаи, ни трапези наоколо... да му се не види.

Чудни сънища ни спохождат понякога, ама още ме е яд на жената, че не изчака поне да близна от оная омайна сливовица - все пак ръката на закона ме водеше към нея - опъвах се колкото да не е без хич, ама накрая щях да кандисам да я опитам, пущината ...