Думите ми се спъват, нямам силата да ги изплюя, искам да ги изхрача.
Да ги повърна...

Искам да повръщам само думи.
Ще стана словесен булимик.
Словесен булимик е този, който почти не говори.
Този, който изпитва чувство на вина, ако говори.
Този, който ако проговори, веднага отива в Тоалетната на Мълчанието,
заключва я и повръща думи, думи, думи...

Виновен съм.
Отново проговорих.
Не трябваше.

Искам да се пречистя.
Искам да няма вина.
Просто искам да съм чист и красив отвътре.

Как става това?

По-малко думи.
Повече действие.

Много говоря напоследък.
Замърсявам околната среда с неизпълнимите обещания и празни думи.

Сега отивам да ги повърна...
Всеки път като повръщам думите си, се чувствам много по-добре...
Най-големият ми кошмар са изпитванията в училище, там само ме карат
да говоря
да говоря
да говоря


след което трябва

да повръщам
да повръщам
да повръщам

думите си в Тоалетната на Мълчанието.

Много говоря напоследък...
Ето! Дори сега говоря!
Аз блудствам с думите, разкъсвам роклите им, изнасилвам ги в малките улички на междуредията, а после... после ги захвърлям...

... Затова искам да съм словесен булимик и... извинете, трябва да отида до Тоалетната...