21.09.2016 г., 16:40 ч.

Слука на вадата 

  Проза » Разкази
870 0 0
6 мин за четене
Слука на вадата
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува самотното пролайване на тръгнало по втора диря куче. В такъв момент сякаш съзнанието се изключва за всички ежедневни проблеми, мислите се насочват само и единствено в една определена посока, а вниманието се приковава в прицела на пушката и в крайчеца на показалеца, докоснал извития спусък. Ако всичко това се съчетае с приятните, промушващи се през клоните на дърветата подранили слънчеви лъчи на есенното слънце, а нежните трели на птичите песни приятно погалват слуха, това вече създава такова състояние на душата, което никой друг вид почивка не може да допринесе.
Подобни мисли се зародиха в главата на Нико, когато воят на кучешката кавалкада приближи неговата пусия. Ръцете му здраво стиснаха нов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първан Киров Всички права запазени

Предложения
: ??:??