Една гореща лятна привечер излязох с Жоро Манерката да се поразходим и да погледаме новите „деветнайстки”. Те, както се знае, излизат всяка година и освен това са като че ли все по-хубави от предните. Манерката беше вземал кучето си Константин Философ – вълча порода, което според него имало нрав на кротка невинна овчица, никога не би нападнало и мравчица, камо ли човек. Беше му измислил това име, защото било извънредно мъдро и учено куче, което имало страст да „чете” книги.
Вървяхме си по алеята на парка и гледахме тоз хубав шарен свят – то са голи крачета с гривнички на глезените, дълги непослушни коси, тънички талийки – красота! Седнахме на една пейка и се заприказвахме, пуснахме Философа да се поразходи и хем си оплакваме очите, хем лафчето върви. За нас с Манерката „деветнайстките” си бяха абсолютно недостижими – ние си бяхме обикновени млади мъже, на скромна заплатица, с тънки портфейли и дори още живеехме при родителите си, а тази хубост иска козметици, палати, басейни, шопинги, ...