СМЕЛИЯТ ПАЗАЧ

            Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.

            Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или вечеря, а после заспиваше кротко в убежището си, освен ако някое чуждо куче, котка или външен човек не смути съня му.

            Но тази нощ бе необикновена за смелите пазачи.

            Митака, както винаги, когато е на смяна, след като се стъмни, заключи вратите към двора на фирмата, нахрани Рони и котката Ани и влезе в сградата, след което заключи вратата отвътре, сложи в ъгъла брадвата и покри с ватенката си прозореца, за да не го уплаши някой през нощта. После се излегна на леглото пред телевизора. Не след дълго беше вече кротко заспал.

            Присъни му се, че се качва на влака, за да отиде на гости на дъщеря си в София. Но нямаше билет.

            Влакът тръгна, а той с тихи припряни стъпки се промъкна в едно празно купе. Извади от джоба си някакъв ключ и заключи отвътре. После изгаси лампата, изпъна се на удобните седалки. И тъкмо задряма, когато контролата заблъска по вратата. “Ами сега! – изплаши се бай Митьо – Като влязат и... край! Ще ме хванат.”  Явно са го видели и сега ще го арестуват, защото са довели и полицейско куче, което заедно с блъскането по стъклото лаеше яростно, та чак хриптеше.

            Събуди се плувнал в пот и... О, Боже! Наистина някой блъскаше по прозореца и Рони лаеше настървено. Ами сега? Скочи сънен и разтреперан. И първото, което му хрумна в паниката,  бе да вдигне слушалката на телефона и да набере номера на колегата си от съседния обект:

            - Петре! Грабвай брадвата и тръгвай! Престъпникът е тука !

            Пешо грабна, каквото намери под ръка и хукна да спасява колегата си. Със зор прескочи заключената дворна врата и... какво да види. Кучето, стъпило на покрива на колибката си, лае яростно по някое чуждо куче извън обекта и мятка опашката си, която блъска ли, блъска по стъклото на прозореца.