В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите
от лична позиция по... ... ..., в оправдание за... ... ...
Доскоро смятах, че има хора без съвест. Грешах!Колкото и слабо да е изразена тя при някого, съвест притежава всеки човек. Нея /съвестта/ не мажеш да ампутираш, от нея не можеш да избягаш, от нея не можеш да се скриеш. Тя е винаги с теб. Можеш да смениш работата си, да избереш да не се срещаш с определени хора, да си повтаряш до втръсване, че нищо нередно не си направил, че не си искал, че не са те разбрали... ... това не променя нищо! И няма значение колко време ще мине, колко сълзи ще пролееш, колко свещи ще запалиш.... не можеш да възстановиш самоуважението си, чувството си за значимост, вътрешното си равновесие без да се разкаеш. Без да поискаш прошка, дори и от тези, които не са между нас.
Лесно е да мразим безсъвестните хора. Още по-лесно е да ги заклеймим. Затова, трябва да помним съвета на Св. Августин да ненавиждаме греха, но да обичаме грешника.
© Димитър Георгиев Всички права запазени