Имаше страх в очите ù... 

Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загледала се в изключения телевизор... Какво гледа ли? Не знам... може би живота си на разпокъсала се стара лента. На стената до леглото ù имаше снимки на нейните родители, които тя сама бе закачила преди време. Но сега едва ли има смисъл да седят там, тя дори не знае кои са...

Имаше моменти, в които говореше как ù се живее, как иска да си сложи червило и да си накъдри косата, за да иде на дискотека... и какво ли още не, но нямаше време...

Големите ù сини очи се затвориха, след това се строполи на земята... тя вече си беше отишла...