Смъртта на старостта
Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загледала се в изключения телевизор... Какво гледа ли? Не знам... може би живота си на разпокъсала се стара лента. На стената до леглото ù имаше снимки на нейните родители, които тя сама бе закачила преди време. Но сега едва ли има смисъл да седят там, тя дори не знае кои са...
Имаше моменти, в които говореше как ù се живее, как иска да си сложи червило и да си накъдри косата, за да иде на дискотека... и какво ли още не, но нямаше време...
Големите ù сини очи се затвориха, след това се строполи на земята... тя вече си беше отишла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
