Снежинките
Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а братче. Какво си мислят всички? Че няма и братчета между сестричките ли? Аз съм брат. И ти, ако летиш до мен, ще видиш и ще научиш много неща. Ще те заведа чак до морето. Летял съм много пъти. Само бъди до мен. Не се страхувай. Хайде, погледни надолу. Сега сме над планина. Всичко е бяло, бяло. Някой от нас, като се изморят да летят, падат долу. Ето, покрили са дърветата. И те са бели.
- А онези черни точици? Движат се бързо, бързо.
- Да, това са скиори. Те ни обичат. Чакат ни да покрием земята, за да се пързалят. Такъв им е спортът. Със ски се пързалят. Ето сега сме над равнина. И тя е побеляла. Когато слънцето изгрее, ще стопи снежинките. Влагата им ще попие в пръстта и ще даде живот на нови растения. Лети, лети. Не се отпускай. Сега и морето ще видиш. Не е хубаво да паднеш в него. Ставаш веднага вода. Видя ли го?
- Колко много вода на едно място. Тя ще стане ли снежинка?
- Част от нея, част от нея, ако се превърне в пара и издигне нагоре в облаците...да, да. Както съм бил аз вече няколко пъти. Измори ли се? Искаш ли да си починем и ние? Ела.
Леко, леко полегнаха един до друг в една цветна градинка. Земята ги чакаше. Прие ги гостоприемно.
- Сега спи, спи. Спи и сънувай, малка снежинке. Сънувай видяното. Не се страхувай от нищо.Знай! Ще си пак снежинка. Пак ще летиш. А, може би, пак заедно ще летим? Спи, спи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
Хем интересна за децата, хем и доста полезна информация им дава! Поздрав!