6.08.2009 г., 23:53 ч.

Сноп лъжи 

  Проза » Други
2252 0 30
2 мин за четене

Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.

Само мислите ми потъват все по-дълбоко в  горещия пясък.

Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе  дете, да го понесе през огнения  свят на неразгаданост и  божествена сила. За здраве. То пропищява...

-         Мамо, мамо, морето има ли край?

-         Мамо, морето дълбоко ли е? Мамо...

Знаех, че трябва отговоря, но исках мълчаливо децата ми да открият края и дълбочината. Непонятни са и за мен.

Малките капки дъжд все още не докосват  горещия пясък, а вече съм сама на морския бряг. Може би това е най-горчивият дъжд, който морето ще изпие.

Случайност е, че съм тук. Случайност е, че плача и сълзите са с вкус на море.

Невидимо слизам към каляска с горчивини.

Спомням си как  един  разговор насочи живота ми към другия край.

Пътувах с колата си и напрягах всичките си сетива, за да избегна примамливата близост на мъглата, когато телефонът звънна...

Един много мил женски глас ми прошепна:

-         Обичам го... държа на този човек... моля те, не искам да му се случи нещо лошо... Не те познавам, но те моля... грижи се за него...

Спрях колата и не знаех какво изпитвам в този момент, не виждах, не чувах...

С този прекалено кратък телефонен разговор животът ми приключи от части.

Случайност е, че вълните все още се разбиват в тялото ми, а водораслите  като пиявици лекуват душата ми.

 Вали...

Сега пак съм в другия край. Непознат. Далечен и много скъп.

Обличам се набързо и отивам на среща с приятели. Там се запознах и с Ани -  милия женски глас. Невероятно безкрайна жена с крайни цели. Хареса ми. Различно неподправена и реална.

Искам да се обадя на Ани. Не, не става. Приятелството ни се счупи като черупка от орех.

Стояхме у тях и говорехме. Тя е художничка. Нищо не разбирам от изкуство.

Исках да тръгвам, а тя ми подаде някакъв пакет.

-         Отвори го, когато си сама...

Прегърнахме се и аз затичах надолу по стълбите.

Прибрах се вкъщи и отворих пакета. Видях странна рисунка. Графика. Неясна е.

Опитах се да заспя, но нещо ме мъчеше.

Станах и взех графиката. Едва тогава видях, че е човешки крак. Впрочем - стъпало.

Усмихнах се. Ани е невероятна. И двете жадуваме до безкрайност и неразгадана самота.

Обичаме... Обичаме... Обичаме... Него...

Нейното  „Стъпало” скрих в кошница за пикник. Неговата книга „Край” пъхнах в корем на риба. Страницата... „На теб, която открих случайно и не съжалявам..." все още се блъска в стени от самота.

Дъждът продължава да вали...

Трябва да тръгвам. Оставам следи по пясъка. Стъпала с форма на сърца.

Случайност... Приличам на нестинарка. Докосвам брега с надежда за път.

Отивам си. Ще събера багажа. Без излишна суета и опитомени чувства. Ще си взема само кошница за пикник и корем на риба. Няма да забравя и случайността.

Понякога съвършените случайности водят до неизбежни приятелства. Несъвършената любов е в състояние да разруши безкрайността на мига.

Оглеждам се в стъпалата. Изгубвам пътя в сноп лъжи... 

Ще си направя пикник... и риба ще ловя.

 

 

 

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...риба или цаца?! -това в кръга не шегата, разбира се.
    А това, което прочетох, ме кара да се замисля. Поздравче и от мен!
  • Невероятен стил...
  • Прекрасен силен образен изказ!
    Много се радвам, че прочетох! Поздравления!!!
  • На слука! Само да не хванеш някоя маломерна
  • Страшно красиво пишеш!
  • Чудесно написано!
    Прегръдки!
  • Доста добре е написано! Страхотно е! Браво!6!
  • Толкова въздействащо е, такъв танц на поезия и проза, ласкав и категоричен, даващ и искащ своето...Възхитена съм!
  • Животът е простичко , но много красиво "нещо" - стига да умееш да го усещаш!!!
  • Просто нямам думи...Само благодаря!!!
  • Харесах!
  • Много хубав разказ! Поздравления за чудесния стил на писане!
  • Впечатлена съм!Толкова наситено с тъга и разбиране,с болка и обич.
  • Красиво, като есе, като размисъл, като силно изживяване, като съдба, "като нищо друго на света".
  • Силни внушения!
    Морето е вечността,пясъкът - мигът... Живей,въпреки че пясъкът ,който изтича през пръстите,кара сърцето да се свива от болка...
  • мнобразно, наситено с чувство, красиво написано.
    Браво, Яна!
  • Хареса ми настроението, макар и да ее тъжно но е много живо. Поздравления.
  • Завладяващо, увлекателно и някак много нетрадиционно. Във тези метафорични образи се усеща тънката нишка на лично откровение. Разбирам го, наистина много ми харесва!
  • Много емоционално, красиво и въздействащо! Браво!
  • Намерих те отново.Бях те изгубил.Късите изречения, пълни с енергия.Поздрави!
  • Емоционално, силно, затрогващо...Поздравления!
  • Да! Прекрасно! С малко мистика в думите! Това си ти, твоят стил, твоите мисли, които се преплитат!
    Поздрави!
  • Потока на съзнанието води читателя по вълните на емоциите. Наистина е като танц по вълните на пламнало море. Хубав стил, интересни идеи. Допадна ми.
    Поздрав!
  • Обади се на тази жена. В случая това е по-важно.
  • Страхотно! Чувствата изригват... Поздрави, Яна!
  • Здравей,Яна Великолепна!))))))))))))

    ...Обичаше го Сабята!Обичаше го Битката! Обичаше го Старата Земя,
    но само Бронята,че беше като втора кожа предпазваше го от Смъртта...

    Сърдечен поздрав!
  • Вик на разкъсваща се душа,
    която "без излишна суета се опитва да опитоми чувствата си..."
  • Прекрасна импресия, която ще се помни дълго. Отдавна чакам твое произведение и се радвам, че мога да прочета точно това образно творение.
  • Понякога любовта на другите е болка...Изгубваш се във сноп от лъжи...и макар Тя да е почти като теб и ..при други обстоятелства взаимоотношенията ви биха били други...нека да вали...
  • Радвам се, че го прочетох това! "Страхотно е"-е банална фраза, но нямам думи да ти кажа колко много ми хареса! Наистина съм потресен от експресивноста и колорита на усещането което получих! ...кратко и съдържателно...всъщност и живота е това-понякога-за някои!
Предложения
: ??:??