Сноп лъжи
Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То пропищява...
- Мамо, мамо, морето има ли край?
- Мамо, морето дълбоко ли е? Мамо...
Знаех, че трябва отговоря, но исках мълчаливо децата ми да открият края и дълбочината. Непонятни са и за мен.
Малките капки дъжд все още не докосват горещия пясък, а вече съм сама на морския бряг. Може би това е най-горчивият дъжд, който морето ще изпие.
Случайност е, че съм тук. Случайност е, че плача и сълзите са с вкус на море.
Невидимо слизам към каляска с горчивини.
Спомням си как един разговор насочи живота ми към другия край.
Пътувах с колата си и напрягах всичките си сетива, за да избегна примамливата близост на мъглата, когато телефонът звънна...
Един много мил женски глас ми прошепна:
- Обичам го... държа на този човек... моля те, не искам да му се случи нещо лошо... Не те познавам, но те моля... грижи се за него...
Спрях колата и не знаех какво изпитвам в този момент, не виждах, не чувах...
С този прекалено кратък телефонен разговор животът ми приключи от части.
Случайност е, че вълните все още се разбиват в тялото ми, а водораслите като пиявици лекуват душата ми.
Вали...
Сега пак съм в другия край. Непознат. Далечен и много скъп.
Обличам се набързо и отивам на среща с приятели. Там се запознах и с Ани - милия женски глас. Невероятно безкрайна жена с крайни цели. Хареса ми. Различно неподправена и реална.
Искам да се обадя на Ани. Не, не става. Приятелството ни се счупи като черупка от орех.
Стояхме у тях и говорехме. Тя е художничка. Нищо не разбирам от изкуство.
Исках да тръгвам, а тя ми подаде някакъв пакет.
- Отвори го, когато си сама...
Прегърнахме се и аз затичах надолу по стълбите.
Прибрах се вкъщи и отворих пакета. Видях странна рисунка. Графика. Неясна е.
Опитах се да заспя, но нещо ме мъчеше.
Станах и взех графиката. Едва тогава видях, че е човешки крак. Впрочем - стъпало.
Усмихнах се. Ани е невероятна. И двете жадуваме до безкрайност и неразгадана самота.
Обичаме... Обичаме... Обичаме... Него...
Нейното „Стъпало” скрих в кошница за пикник. Неговата книга „Край” пъхнах в корем на риба. Страницата... „На теб, която открих случайно и не съжалявам..." все още се блъска в стени от самота.
Дъждът продължава да вали...
Трябва да тръгвам. Оставам следи по пясъка. Стъпала с форма на сърца.
Случайност... Приличам на нестинарка. Докосвам брега с надежда за път.
Отивам си. Ще събера багажа. Без излишна суета и опитомени чувства. Ще си взема само кошница за пикник и корем на риба. Няма да забравя и случайността.
Понякога съвършените случайности водят до неизбежни приятелства. Несъвършената любов е в състояние да разруши безкрайността на мига.
Оглеждам се в стъпалата. Изгубвам пътя в сноп лъжи...
Ще си направя пикник... и риба ще ловя.
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Невероятен стил...
-
Прекрасен силен образен изказ!
Много се радвам, че прочетох! Поздравления!!! -
На слука! Само да не хванеш някоя маломерна
-
Страшно красиво пишеш!
-
Чудесно написано!
Прегръдки! -
Доста добре е написано! Страхотно е! Браво!6!
-
Толкова въздействащо е, такъв танц на поезия и проза, ласкав и категоричен, даващ и искащ своето...Възхитена съм!
-
Животът е простичко , но много красиво "нещо" - стига да умееш да го усещаш!!!
-
Просто нямам думи...Само благодаря!!!
-
Харесах!
-
Много хубав разказ! Поздравления за чудесния стил на писане!
-
Впечатлена съм!Толкова наситено с тъга и разбиране,с болка и обич.
-
Красиво, като есе, като размисъл, като силно изживяване, като съдба, "като нищо друго на света".
-
Силни внушения!
Морето е вечността,пясъкът - мигът... Живей,въпреки че пясъкът ,който изтича през пръстите,кара сърцето да се свива от болка... -
мнобразно, наситено с чувство, красиво написано.
Браво, Яна! -
Хареса ми настроението, макар и да ее тъжно но е много живо. Поздравления.
-
Завладяващо, увлекателно и някак много нетрадиционно. Във тези метафорични образи се усеща тънката нишка на лично откровение. Разбирам го, наистина много ми харесва!
-
Много емоционално, красиво и въздействащо! Браво!
-
Намерих те отново.Бях те изгубил.Късите изречения, пълни с енергия.Поздрави!
-
Емоционално, силно, затрогващо...Поздравления!
-
Да! Прекрасно! С малко мистика в думите! Това си ти, твоят стил, твоите мисли, които се преплитат!
Поздрави! -
Потока на съзнанието води читателя по вълните на емоциите. Наистина е като танц по вълните на пламнало море. Хубав стил, интересни идеи. Допадна ми.
Поздрав! -
Обади се на тази жена. В случая това е по-важно.
-
Страхотно! Чувствата изригват... Поздрави, Яна!
-
Здравей,Яна Великолепна!))))))))))))
...Обичаше го Сабята!Обичаше го Битката! Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята,че беше като втора кожа предпазваше го от Смъртта...
Сърдечен поздрав! -
Вик на разкъсваща се душа,
която "без излишна суета се опитва да опитоми чувствата си..." -
Прекрасна импресия, която ще се помни дълго. Отдавна чакам твое произведение и се радвам, че мога да прочета точно това образно творение.
-
Понякога любовта на другите е болка...Изгубваш се във сноп от лъжи...и макар Тя да е почти като теб и ..при други обстоятелства взаимоотношенията ви биха били други...нека да вали...
-
Радвам се, че го прочетох това! "Страхотно е"-е банална фраза, но нямам думи да ти кажа колко много ми хареса! Наистина съм потресен от експресивноста и колорита на усещането което получих! ...кратко и съдържателно...всъщност и живота е това-понякога-за някои!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А това, което прочетох, ме кара да се замисля. Поздравче и от мен!