13.09.2009 г., 12:12 ч.

Софтуер с отворен код 

  Проза
539 0 1
2 мин за четене


„Неочаквано тропически нощи” като софтуер с отворен код

 

  Здравейте, приятели!

  Някои от вас сигурно са попадали на разказите ми от цикъла „Неочаквано тропически нощи”, а за онези, които не са, прилагам списък в края на този текст.

  Стори ми се, че „отварянето” на програмата, която стои зад този наистина скромен проект, може да бъде интересна за някои потребители, които, също като мен, може би чувстват, че е дошло време писането да престане да бъде „черна кутия”. Предлаганата тук матрица позволява цикълът да бъде продължаван, ако не до безкрай, то поне до пълно умопомрачение. Дали това изобщо си струва, разбира се, е съвсем отделен въпрос…

  И така…

 

1. Тема, послание, движещ конфликт, сюжет  

  Основната тема на цикъла е относителността на ценностите и житейските ориентири, която се разкрива чрез преживяван от героите ценностен крах или поне трансформация. Отделните текстове се концентрират върху различни ценности: приятелство („Двама стари приятели”), сексуална ориентация („Примери из античността”), вярност („Последно лято в Кан”), целомъдрие („Къса синя пола”), вяра в съдбата („Папагалът”). Списъкът може да бъде продължен до безкрай. Сюжетът е относително праволинеен, макар че са възможни и по-сложни решения („Папагалът”). Ценностната трансформация се извършва/завършва  във финала, който трябва да бъде възприет от читателя като „неочакван край”.

 

2. Герои

  Героите са не повече от 3-4 на брой, без да включваме неизбежните епизодични.  Никога не са българи. Това, освен че утвърждава универсалността на проблемите, дава възможност за интересно използване на различни стереотипи, свързани с отделните нации.

 

3. Локации (място на действието)

  Действието се развива на места с относително топъл климат, най-често известни като курортни дестинации. Позоваването на горещината служи като лайтмотив на целия цикъл и намеква за „горещите” страсти, които предстои да се разгърнат.

Не е необходимо пишещият да познава добре локацията – достатъчно е да използва достъпни за всеки източници, за да си изясни най-общата им география, атмосфера и „емблеми”.

 

4. Гледна точка

  Разказът се разгръща в трето лице, макар че гледната точка може да се доближава максимално до тази на някой от героите (напр. на Катаржина в „Къса синя пола”)

 

 5.  Диалог

  Във всички разкази се използва в някаква степен  диалог и само по изключение монолог („Папагалът”)

 

  Оттук нататък всичко зависи от конкретните предпочитания, разбирания и жизнен опит на пишещия. Както във всеки ресурс с отворен код,естествено, всеки  от описаните по-горе елементи може да бъде променян в степен, която не нарушава функционалността на матрицата като цяло.

  Надявам се с всичко това да не съм ви отегчил дори повече отколкото със самите разкази!

 

Ваш: remer

 

Разкази:

1. „Двама стари приятели”

2. „Папагалът”

3. „Примери из Античността”

4. „Къса синя пола”

5. „Последно лято в Кан” (без пролога)

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нашите корабокрушенци са се локализирали и карат едни "тропически нощи." И гледната точка е най-често 1л.ед или мн.ч. а диалозите са доста дългички... С една забележка само: матрицата ни не е за къс разкази героите ни са българи- граждани на света
Предложения
: ??:??