Откакто стана на двайсет и пет времето  се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне  нещо, което  върши работа. Любов. Нова работа. Котка.

            Глупости, глупости, глупости. Разполови страниците с пилата за нокти, наметна любимия си Ив Сен Лоран  и токчетата й зачаткаха по бордюра като снощен дъжд. Уби глада с два пирона и пръстите хлъзнаха паролата на сайта на чисто новата NOKIA. Малко адреналинче вместо две калории захар в кафето. Добре дошла у дома! Покана за чат. Клик!

            jrebeca_86 –hi! kak si?

            glezlatazlatna-Добре. Ти?

            jrebeca_86 –I az.- ne6to nedngajira6o? laf4e?

            glezlatazlatna –Може.

            jrebeca_86 –super. mnogo li si glezena?

            glezlatazlatna –Мноооого. А ти наистина ли си жребец?

            jrebeca_86 – zavisi koi pita.

            glezlatazlatna –Имаш лоши спомени?

            jrebeca_86 –iskam s tebe da sazdadem spomeni

            glezlatazlatna –Охо, бързаш.

            Jrebeca_86 –za6o da gubim vreme? ti da ne si nqkoq psiholojy da me pita6 za detstvoto?

            glezlatazlatna –Не, ама ще разбера ако си някой комплексар.

            jrebeca_86 – ne sam, spoko.Pokvo 6te razbere6?

            glezlatazlatna –Ами то тук всички са или женени или комплексари.А, има и още едни, ама за тях или добро или нищо.

            Jrebeca_86 –haha. ti si bila razbiva4ka.

            glezlatazlatna –Моля?

            Jrebeca_86 –kefi6 me malkata. Mejdu drugoto az sam Joro, na 28.

            glezlatazlatna –Мона. От Симона. И ти ми харесваш.

            jrebeca_86 –hubavo ime. ti hubava li si?

            glezlatazlatna – емотикон с крива усмивка

jrebeca_86 – samotna li si?

            glezlatazlatna –Самотата е състояние на духа…

            jrebeca_86 –az za tqloto te pitam -hihi

            glezlatazlatna –Защо да ти се доверявам?

            jrebeca_86 -6toto po-lesno se spodelq s nepoznat

            glezlatazlatna – Да, бе.

            jrebeca_86 – kato ne mi haresa ne6o se refre6vam. vajnoto e da si v pleara.

            glezlatazlatna –Ама че играч!

            jrebeca_86 – ne sam igra4. mnogo rabotq.

            glezlatazlatna –Това какво общо има?

            jrebeca_86 –ami mnogo pauer mi trqbva…

            glezlatazlatna –Компютърджия ли си?

            Jrebec_86 –ne6to takova, a ti?

            glezlatazlatna –Офис мениджър.

            jrebec_86 –za mene mackite sa samo dve kategorii –manekenki I drugi     

            glezlatazlatna – И аз съм в другите ли?

jrebec_86 –ne znam moje da si specialna. nqmam vreme da razbera. Po4ivkata mi svar6i zahar4e. bay.

Той изпрати засмяно личице и изключи чата. Изтърси цигарата леко вляво от центъра, намести очилата и потърси слабините си –чисто мъжки инстинкт. Трябваше да й каже, че търси любовта на живота си…бля-бля-бля…

Вече на вратата пропусна пред себе си високо  момиче със сандали и  яркожълто сако. Умът му отвори нов прозорец, в който  сейвна образа й. Ами да, тя седеше от другата страна на сепарето му и непрекъснато пишеше нещо на телефона си. Мона?