Lmlm17 (Един неизявен творец)
11 7
19.08.2018 г., 22:18 ч.

Спасение 

  Проза » Други
603 0 2

Тя живееше във мъката си

а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ

но гледаше към живота с блещукащите си очи

Очи,които осветяваха пътя ми

успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина

Въпреки цялата тъмнина и тъга която също живееше в тях

В нейните дълбоки и навлажнени очи

В изпълнените ѝ гърди с живот

от които им беше отнета и последната капка чист въздух 

В продраните ѝ съвършено създадени ръце

бях сега аз 

тя искаше да остана завинаги 

за да ме предпази от това което е видяла 

И бих 

Бих прегърнала със своите ръце най-вече нея

Да я избавя от студът

Който всеки ден я заобикаля

Да

    я

        избавя

От студът във нея.

 

© Един неизявен творец Всички права запазени

За едно момиче претърпяло инцидент,губейки най-близкия си човек.Мир на праха ти,Ели.Посвещавам това и на двете ви..

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??