Спасение
Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина
Въпреки цялата тъмнина и тъга която също живееше в тях
В нейните дълбоки и навлажнени очи
В изпълнените ѝ гърди с живот
от които им беше отнета и последната капка чист въздух
В продраните ѝ съвършено създадени ръце
бях сега аз
тя искаше да остана завинаги
за да ме предпази от това което е видяла
И бих
Бих прегърнала със своите ръце най-вече нея
Да я избавя от студът
Който всеки ден я заобикаля
Да
я
избавя
От студът във нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Един неизявен творец Всички права запазени
