Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина
Въпреки цялата тъмнина и тъга която също живееше в тях
В нейните дълбоки и навлажнени очи
В изпълнените ѝ гърди с живот
от които им беше отнета и последната капка чист въздух
В продраните ѝ съвършено създадени ръце
бях сега аз
тя искаше да остана завинаги ...