Aug 19, 2018, 10:18 PM

Спасение

  Prose » Others
982 1 2

Тя живееше във мъката си

а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ

но гледаше към живота с блещукащите си очи

Очи,които осветяваха пътя ми

успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина

Въпреки цялата тъмнина и тъга която също живееше в тях

В нейните дълбоки и навлажнени очи

В изпълнените ѝ гърди с живот

от които им беше отнета и последната капка чист въздух 

В продраните ѝ съвършено създадени ръце

бях сега аз 

тя искаше да остана завинаги 

за да ме предпази от това което е видяла 

И бих 

Бих прегърнала със своите ръце най-вече нея

Да я избавя от студът

Който всеки ден я заобикаля

Да

    я

        избавя

От студът във нея.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Един неизявен творец All rights reserved.

За едно момиче претърпяло инцидент,губейки най-близкия си човек.Мир на праха ти,Ели.Посвещавам това и на двете ви..

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...