Споделено
Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... започна се... аз съм механизъм, изтощен съм, само болна плът гледам... и все се бори да намери път в тъмнината, сваля пласт подир пласт от себе си като мръсна дреха - защо идваш при мен бе, човек, като виждаш само болна плът, та аз пращя от здраве, епилирана съм, готова за любов, а нея я няма - какво да правиш с комплексар с изгубена мъжественост, със сатурнова рана и още нещо... и все предишният брак е виновен, изсъхнал от несходство в характерите... копеле гадно, аз не съм ти пристан, кей - само да се разходиш по мозъка ми, да се изплюеш на чисто, вземи този живот в устата си, огледай суровата си любов и задълженията самотни, иди се изповядай и кажи "уморих се да бъда мъж". А мъж ли си - на мен остави мъжката роля, аз да ти се обаждам, да не се охарчиш, цинцар такъв, аз да измислям нежните думи и да ги шепна, да гукам, а ти, д-р Хаус, понякога да забележиш прическата ми, бретон Мирей или ситна преса... гадно... сигурно така е с по-дългите връзки, а аз искам да ми е секси - кацвам върху мислите си в самотно време, хващам ръката на Дон Кихот и хайде към мелниците - все някога ще мине двугърбото животно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
