27.04.2011 г., 10:19

Спомен за Чернобил

761 0 5

Докато ние хрупкахме радиоактивните марулки,

другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • който помни - така беше!
  • така си беше...
  • Като нищо това може да стане и с японските зеленчуци. Чух, че Европейският съюз не ги е отхвърлил, а само ги е проверил хлабаво и са казали, че те могат и да се изнасят стига ужким да имат сертификат за проверка. И като нищо точно на нас ще ни ги пробутат. Европейците не биха яли такова нещо.
    Поздрави за темата.
  • Рожба на радиация

    Зад усмивка от разпадащи се химични елементи-
    екосистемна сърдечност.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...