27 abr 2011, 10:19

Спомен за Чернобил

760 0 5

Докато ние хрупкахме радиоактивните марулки,

другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • който помни - така беше!
  • така си беше...
  • Като нищо това може да стане и с японските зеленчуци. Чух, че Европейският съюз не ги е отхвърлил, а само ги е проверил хлабаво и са казали, че те могат и да се изнасят стига ужким да имат сертификат за проверка. И като нищо точно на нас ще ни ги пробутат. Европейците не биха яли такова нещо.
    Поздрави за темата.
  • Рожба на радиация

    Зад усмивка от разпадащи се химични елементи-
    екосистемна сърдечност.

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...