Спомняне
Сънищата ми са изтощени. От препълненост и смут. И се стичат по чаршафите. Горчиви... и горчива се събуждам сутришно.
Неистово се опитвам да притъпя сетивното, да задуша пламъка му, да задавя стоновете му, да се отрека от него, наивно вярвайки, че така ще го накарам да изчезне... И то замира: хармония-химера, красиво изрисувана.
А сутришният хаос от сънищата ми нахлува. Като глас, който се бори да отвори очите. Излиза задавен от гърлото. И се блъска в стените. Ярост и безпомощност сменят цветовете си, завързват и отпускат ръцете ми, крещят на пресекулки и блъскат в гърдите ми... И се поглеждам отстрани: невидими пръсти вкопчени в косите ми. Сякаш се опитват да ме извадят от дъното. Но ако никога не си познал слънцето, как може да си сигурен, че няма да те нарани? А в тъмното на дъното има толкова сигурност...
В юмруците ми е цялата притихналост. Като стари писма, прочетени на един дъх и заровени в някой кът на чекмеджето. Като пожълтял спомен за топлина и... и бляскави петна, които се гонят по кожата ми. Като усещане за пълнота и завършеност, от които сега изплува само нащърбеност... Дали са били някога истински или са пак препълнените ми сънища?
Отпускам уморено длани. И писмата затанцуват във въздуха. Думи, вдишвания и издишвания накацат по тялото ми. Полепят се, допълват се и се видоизменят и сякаш ме понасят като хиляди трепкащи пеперуди нагоре...
Срамежлива светлина посреща лицето ми и ме кара да отворя очи. Вплела съм пръсти в косите си. Слънчеви зайчета се гонят по кожата ми. Разпознавам отдавна забравени лъчи.
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Защо ми е да се събуждам, когато в сънищата ми всичко е живо? Напомняш ми на Фрида Кало, която си е имала крила вместо крака.
-
Трябва да копирам цялото, за да разбереш какво усещам след прочита...
няма да го направя... просто исках да го знаеш...
Благодаря ти за думите и за всичко!
Радвам се, че намина!
... имах нужда точно от това днес...
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"В юмруците ми е цялата притихналост." Невероятна сила има това изречение. Юмрук и притихналост...
Умееш да въздействаш с думи,които асоциират различниусещания - истински и силни.
Минавай по-често, Рали!
Толкова различно талантлива си!