28.12.2023 г., 18:09

Спортът възпитава Човеци

867 2 4
3 мин за четене

Михаил беше първенец в отбора по бягане. Тренираше още от първи клас. Постепенно премина през различни дисциплини в леката атлетика, докато не намери мястото си в бягането. Решаваща роля за избора на дисциплина имаше треньорът му, Иван Паунов, който умееше да работи отлично с младежите. Успешно ги мотивираше, умееше да ги поощрява и не на последно място беше ненадминат в умението да калява волята и духа им. 
Мишо няма да забрави тежките тренировки, когато останал почти без дъх, когато дори през главата му минаваше мисълта за отказване, как Тренера, както наричаха Иван спортистите, идваше и му подаваше шише с вода с думите:
- Вярвай в себе си, момче, ти можеш, времето ти е отлично, но можеш още по-добре, знам, направи още една обиколка, сигурен съм, че ще имаш личен рекорд! 
И Мишо тръгваше, нали има отлично време и е на косъм от личен рекорд, как да спре точно сега?... 
Друг път треньорът ги учеше, че победата е важна, но винаги е по-важно да помогнеш, даже на противника, ако е паднал, защото победата не е победа, ако е за сметка на човешките норми и добри взаимоотношения. Разказваше им как е загубил състезание, защото е счупил крак, но пък е спечелил приятел, противник му е помогнал да напусне трасето и то с цената на своя загуба, финиширал е чак след като му оказал помощ... А е щял да има добро време и резултат. 
Днес Михаил има състезание. Отборите на всички софийски училища във възраст до 16 години ще премерят сили на бягане на 500 метра. Готов е за успешно представяне, знае че може! 
Иван Паунов застава до него и му дава последни напътствия. Мишо съсредоточено кима с глава:
- Да, Тренер, няма проблем, знам това... 
- Хайде, момче, успех! - тупва го по рамото Тренера. 
Съдийски сигнал. Всички състезатели са на стартовата линия. Втори сигнал. Тренера мълчаливо прави тигели пред скамейките. И... Стартът е даден! Сигналният пистолет сякаш пуска пружините на състезателите и всички с все сили поемат напред. Една след друга обиколките са превзети. Михаил е начело, докато миг преди финала, на последна обиколка, не чува вдясно на себе си грохот. И вик на болка. Обръща глава и вижда момчето, което е на втора позиция как пада... За миг той се поколебава, сякаш ще продължи, но се обръща и...отива да помогне на своя съперник... 
- Добре ли си? Подай ръка! Можеш ли да станеш? А да продължиш? - Мишо затрупа с въпроси момчето, което с помощта му се изправя, може да стъпи на крака си, да, боли го, но не е счупен. 
- Ти можеш! Ще финишираш! Не се отказвай! - Михаил потупа съперника си по рамото и след като се увери, че ще продължи, той самият се впусна отново напред в надпреварата. 
Финишира. Втори. Третият по време го изпревари, докато Михаил се занимаваше с падналия състезател. Но не беше разочарован, напротив. Радваше се, че успя да приложи на практика наученото от треньора, че колкото и да искаме да победим, не трябва да губим човечността си и чувството си за подкрепа, за грижа към човека до нас, ако е в нужда.
На стълбицата на победителите Мишо получава своя медал, а майката на подкрепеното от него момче идва при него след това и го прегръща с благодарност. 
- Ти си пръв в очите ми, с постъпката си, а аз съм ти благодарна за човечността, проявена към сина ми. Благодаря ти! - разплакана казва жената, а Михаил отвръща:
- Не съм сторил нищо нетипично, просто не можех да подмина без да подам ръка, така съм научен! 
Тренера потупа Мишо по рамото и му каза:
- Гордея се с теб, момче, не е напразно работата ми, приказките ми, не са напразно часовете тренировки! Остани си все такъв! Голям Човек! 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...