„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги е най-добре” – често казваше той.
Иван бе странна личност – много по-различна от останалите хора. Ако даден човек запита други трима души, които добре познават Иван, въпреки че той бе сравнително нов в селото, двама ще отговорят, че той е една издънка, която знае само да пуши по две кутии цигари на ден и да се напива до козирката. Ала третият би отговорил, че мъжът е истинско олицетворение на доброто, успял да прогледне в тъмата на живота и че дори билет към Рая ще е малко за човек като Иван. Именно този трети човек, щеше да бъде най-прав относно личността на мъжа.
Та в тази прекрасна утрин Иван вървеше бавно и монотонно през гробището на селото си, като в ръце носеше букет красиви бели рози ...