27.02.2009 г., 8:53 ч.

Спускане с шейна 

  Проза » Разкази
687 0 2
1 мин за четене
Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да сложи вода за кафето на огъня. Близо до камината се излежаваше Ко Та Рак, като разсеяно си тактуваше някакъв ритъм.
- Ко - попита го тя. - Къде е почезнал Но Щен Вълк?
- Сянка намина по-рано сутринта и го забра, за да тичат в гората - отговори й котакът.
- Мисля - каза сенчестата, - като закуся, да ходя до пистите, за да се пързалям с шейната. Ще дойдеш ли с мен?
- Иска ли питане! - ухили й се Ко Та Рак, който харесваше да се пързаля.
Денят беше идеален за каране на шейни и затова, като стигнаха пистите, там вече се бяха събрали не малка част от подрастващото население на Околията, а колкото и странно да беше и Кух Че Реп също. По някое време в лек тръс дотичаха Но Щен Вълк и Сянка.
- Искате ли да се пускате с моята шейна? - попита ги след малко учителят Реп, като видя, че си нямат своя, а и защото вече се беше поизморил.
- Миии... - измънка вълкът.
- Амиии... - проточи и Сянка.
Последва малко сръчкване, кимане и подканяне, последвано от единодушното им решение:
- Давай да се спускаме!
Няколко минути по-късно, някъде около средата на склона, шейната на Кух Че Реп лети надолу, Но Щен Вълк е отпред, а Сянка седи зад него.
- Сянка - извика вълкът. - Завий, завий тук.
- Аз ли?! - учуди се човекът. - Но нали ти караш?!
- Аз ли карам?! - паникьоса се Вълк. - Но аз не мога!
- И аз не мога! - паникьоса се и спътникът му.
- Аааааа... - включи алармата си Но Щен Вълк.
- Аааааа... - пригласяше му Сянка.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??