Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да сложи вода за кафето на огъня. Близо до камината се излежаваше Ко Та Рак, като разсеяно си тактуваше някакъв ритъм.
- Ко - попита го тя. - Къде е почезнал Но Щен Вълк?
- Сянка намина по-рано сутринта и го забра, за да тичат в гората - отговори й котакът.
- Мисля - каза сенчестата, - като закуся, да ходя до пистите, за да се пързалям с шейната. Ще дойдеш ли с мен?
- Иска ли питане! - ухили й се Ко Та Рак, който харесваше да се пързаля.
Денят беше идеален за каране на шейни и затова, като стигнаха пистите, там вече се бяха събрали не малка част от подрастващото население на Околията, а колкото и странно да беше и Кух Че Реп също. По някое време в лек тръс дотичаха Но Щен Вълк и Сянка.
- Искате ли ...