Срамът на семейството или г-ца Д в действие 5

Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо. Г-ца Д беше направила точно това, а на помощ и беше бутилката мартини, която гарантираше празнотата в мислите и.
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени от добрия приятел и бивш любовник г-н Н на дълга разходка из селото. Седейки, г-ца Д току подсмърчаше, изпаднала в пиянско самосъжаление. Не искаше да говори с никой, не искаше да вижда никой. Г-н Н чудесно разбираше нуждите на своята приятелка, хей така без думи. Та нали той беше причината за първия и развод (естествено и насилието на твърде ревнивия съпруг). Той беше до нея, когато се разведе за втори път. Пак беше на линия именно той, когато тя хълцаща, обхваната в хистерия, му се обади в 3 сутринта, за да му каже какво е станало с г-н П. Г-н Н беше рамото, поело всички сополи и сълзи на г-ца Д през последните години. Понякога той сам си задаваше въпроса защо го прави? Така и не можа да си отговори. Пред приятели се смееше, че тя е неговата слабост и последната жена, която се нуждае от мъж сред морето от еманципирани вълчици. Г-н П не го харесваше. Смяташе, че във всеки един момент неговата г-ца Д тича към своя приятел и може би се връщат към добре запомненото старо. Странното беше обаче, че никога не показа слабост, ревност, никога не зададе въпрос. Всъщност г-н П обичаше да се показва като непукист в тяхната връзка, докато г-ца Д обикаляше като глуха кучка в дните, когато той решеше да изчезне наказателно.
Телефонът иззвъня почти извинително. Г-ца Д се обърна, изгледа го на криво и вдигна.
- Мдааааа? - повече от това не беше в състояние да каже.
- Аз я разгадах онази? - изфъфли г-жа В също толкова на градус, колкото и дъщеря и.
- Много бързо бе! - оживи се г-ца Д.
- Да... Метър и петдесет висока, с прическа Мирей Дарк, убийствено демоде.
- Коя беше Мирей Дарк?
- Еееееееееееееее, не се ли сещаш, френска актриса, която вместо коса има каска на главата. Като Орак от Седморката на Блейк
- Ама той не беше ли куб някакъв.
- Няма значение, слушай сега! Та свити устнички, с червило прекалено тъмен нюанс, за да подхожда на кожата и с цвят на болна пепелянка.
Г-ца Д започна да се киска неудържимо. Майка и я скастри.
- Не виждам смешното в тази история. Баща ти да ме замени, с това... С този... Трол! Уилоу в женски вариант. Ама слабаааааааааа, слабаааааааааааааа, леле, то от злоботия се изкривило от слабост.
Г-ца Д се опита да си представи г-жа В до новата си кандидат - майка. Г-жа В със заоблените си форми, с перфектната си прическа и грим, с перфектната си кожа и недостижимо перфектния си маникюр. И с нейните 168 сантиметра. Гигант! Г-ца Д се смееше и сълзи се стичаха от очите и. Тя бутна празната вече бутилка. Сетерът я погледна със съжаление и недоумение. В периодите на депресия той не се отделяше от господарката си. Сега се примъкна тихо. Сложи влажната си муцуна на гърдите и, и я погледна право в очите. Тя му се усмихна и започна да го гали, бавно, нежно... После стана и взе четката за козина. Сетерът примирено седна на терасата, подви опашка с надеждата поне нея да спаси и се остави в ръцете на господарката си и на милостта на своите си богове...
Телефонът задрънча, досадно, сякаш никога нямаше да спре, нахално.
- Ало - изсумтя г-ца Д.
- Удобно ли е да говорим? - беше г-н В.
Г-ца Д въздъхна тежко.
- Слушам те!
- Тази жена... Жената, в която съм влюбен. Не знам какво да правя?!
Това беше наистина отвратително. Не стига, че г-ца Д започна да изтрезнява, а на всичкото отгоре и се налагаше да става довереница на собствения си родител. Нещо, което и в най-ужасните си мисли не си е представяла.
- Тя е толкова крехка - продължаваше да ниже г-н В, 48 килограма, представяш ли си? И знаеш ли и мерките?
- Не - раздразнено каза г-ца Д - не ме интересуват. Сети се как тя самата на своите 175 см. Беше станала 47 кг. след втория си развод, а баща и въобще не се трогна.
- Тя ми дава всичко, което майка ти не ми дава
- И какво толкова ти дава? - попита г-ца Д, представяйки си против волята си кандидат-майката си в непривично-неприлични пози от кама-сутра. А на ум си каза, че сигурно наистина е много добра...
- Ами ние говорим с часове...
- - Така ли? - г-ца Д слушаше все по-удивено
- Чете ми стихове на Байрон.
- А стига бе!
- Слушаме Пинк Флойд...
- Ха ха ха ха ха - г-ца Д вече не можеше да издържи. Смееше се с пълно гърло. Баща и, г-н В, този робокоп, който в целия си живот освен книги за двигатели с вътрешно горене друго не беше чел, слуша Байрон? Баща и, който изпадаше в нервна криза, когато тя пуснеше в стаята си някоя група (от старите рокаджии). Баща и, който в живота си проговаряше единствено, когато трябваше да и накове канчето? Баща и беше затворил обидено телефона...
Децата се прибраха с весели крясъци. Влачеха огромен букет от горски цветя. Бяха се омазали до ушите в кал. И бяха толкова щастливи. Лицата им грееха. Хвърлиха се вкупом към майка си. Стиснаха я в здрава хватка и започнаха да я целуват. Г-ца Д се почувства на седмото небе. Това беше истинското щастие. Това беше причината, заради която си заслужаваше да живее.
През това време г-н Н тайничко наблюдаваше и се усмихваше. После тихо, като котка се отправи към кухнята, за да се погрижи за вечерята. В сърцето му обаче ледената буца ставаше все по-голяма. На 47 години той все още нямаше деца. 
Телефонът отново задрънча. Всички вече го гледаха злобно. Г-н Н извика от кухнята:
- Не го вдигай, остави телефона да звъни.
Г-ца Д не може да се сдържи, беше баба и, достолепната г-жа С
- Здрасти, маминке!
- Здравей, мила, предполагам си запозната с глупостите, който вършат твоите родители?
-Да, така е - примирено каза г-ца Д.
- Обаче искам да ти кажа, че тази е много нагла! Оня ден, като излизах с кучето на майка ти...
Потокът от думите се лееше покрай ушите на младата жена. Тя не можеше да разбере защо всички се чувстваха длъжни да я убеждават, да и разказват, да и вкарват в главата своите мнения. Вътрешно в себе си, тя беше сигурна, че може би много от нещата, които чу през този ден, са преувеличени. Вътрешно в себе си знаеше, че една връзка трябва да следва собствения си ход и няма сила, която да я прекрати в желаното време и час. Вътрешно в себе си беше сигурна, че жената, пленила баща и, и банковата му сметка вероятно притежава качества и добри страни, които до сега никой не и беше дал шанса да открие. Г-ца Д се убеди, че вече е крайно вкисната.
- И знаеш ли? - продължаваше да дудне г-жа С - тя била вещерица, бе!
- Верно! - г-ца Д я беше взела на подбив вече.
- Да, казаха ми, че сипвала някакви неща в питието на баща ти. Но понеже го правила ежедневно, магията е силна и затова не може да се развали.
- И кой те сдоби с тази ценна информация - полюбопитства младата жена.
- Знаеш, че имам приятели в целия град. Все пак съм 8 поколение тук. Хората ме познават. Оооооооо, позор! Позор! Дядо ти как страда, ако знаеш, срам го е да излезе на улицата. - г-жа С започна да вие в телефонната слушалка .
- Виж - каза г-ца Д, вече не издържаше - търсят ме на другата линия.
- Целувки, моето дете, и да се пазите с децата!
- Разбира се, маминке, целувки и на вас!
- Не мога да те разбера - г-н Н говореше тихо.
- Защо?
- Защо позволяваш на всички да те манипулират и да ти реват?
- А ти защо позволяваш да го правя с теб?
Г-н Н се умълча. Седнаха на масата. Пара се вдигаше от току-що изваденото пиле с картофи от фурната. Ухаеше съблазнително. Децата се нахвърлиха огладнели. Но тишината не се наруши от никой. Сякаш се бяха договорили негласно да я пуснат тази вечер в компанията си.
Нощта хвърли мрежите си от звезди в небето, а те блестяха ярко, щастливо и далечно. Пълната луна им правеше компания, показала белязаното си лице. Тя светеше силно, мощно, очертаваше силуетите на двете свити в леглото деца, които кротко очакваха в съня си топлата прегръдка на майка си.