Сребърно перо

Кралят и кралицата на две вечно враждуващи кралства решили да венчаят децата си, за да сложат край на безсмислената война, чието начало никой не помнел. Когато чула новината, дъщерята на краля си изплакала очите от мъка.

Вестта за венчавката минала през цялото кралство и стигнала до ушите на коварен коняр. Ядосан, задето кралят навремето му взел насила земите, той решил да му отмъсти, като му вземе дъщерята, кралството и всичко, което притежавал. Затова се уредил на неблагодарна работа в двореца. Така срещнал една нощ принцесата и я излъгал, че я обича. Тя не повярвала, но той продължил да я убеждава. Накрая ù предложил нещо невиждано. Нито той, нито тя знаели какво е, ала на принцесата изведнъж много ù се приискало да го притежава.

В това време принцът вече бил пристигнал в кралството на краля с богати дарове и верния си помощник – Бойко. Той бил хитроумен и страшно пъргав. Още първата вечер се състояла сватбата. Конярят нищо не могъл да стори, защото на церемонията присъствал специален гост – лебедът със сребърни криле, който всъщност бил омагьосана вълшебница.

След сватбата обаче конярят подучил нещастната принцеса как да се отърве от принца. Първата нощ почернила лицето си с въглен, ала била толкова красива, че въгленът паднал от лицето ù.  На втората нощ сложила змии в косите си, ала те били тъй чисти, че змиите изпълзели от тях. На третата нощ намазала тялото си с мазило с отблъскваща миризма, но и тогава не успяла да се отърве от принца.

Когато кралят разбрал какво е направила дъщеря му, прогонил я вън от кралството си. Настанали отново размирици. Затова хитроумният оръженосец на принца отишъл при омагьосания лебед. Него приютили в златна градина със златни дървета и златна поилка. Той дал едно от перата си, които били сребърни, на оръженосеца и му казал да върне с него принцесата. Хитроумният Бойко дал на принца перото. То имало магична сила.

В страшната нощ принцесата бродела сама, когато изведнъж пред нея изникнал дворец. Тя се озовала в прегръдките на тайнствен мъж. Така се случвало всяка нощ. Предрешеният принц слагал сребърното перо на гърдите си и двореца се появявал.

Една вечер той помоли принцесата да се откаже от принца и да заживее с него. Тя се зачудила. Стояла цял ден замислена на хълма. Тогава оттам минал конярят, който вече бил заприличал на грозен старец заради извършените злодеяния. Той ù казал, че ще развали проклятието и войната ще престане, ако вземе перото от гърдите на тайнствения стопанин. Единственото, което трябвало да стори, било да прекърши перото на две.

Принцесата така и направила. Ала когато го сторила, дворецът изчезнал, а лебедът паднал тежко болен. Разбрала за постъпката си, принцесата започнала да плаче. Никакви молби не могли да спасят болната птица. Принцът признал любовта си към принцесата и когато я целунал, сълза се търкулнала от бузите ù и паднала върху крилете на лебеда. Той изведнъж се преобразил, съзрял истинската любов, и се превърнал в прекрасна вълшебница. Тя благословила двете кралства и всички заживели щастливо.