Здравей, любов, малко закъснях за срещата ни, но трафикът беше ужасен, знаеш, казвал съм ти, правят ремонт на пътя и движението е ужасно. Гледаш ме и се усмихваш, значи няма проблем, винаги си ме разбирала. Как мина твоят ден, щастие мое? Моя ли...? Моя го остави, едно и също както всеки ден, ставане рано, баня, тоалет , маршрутка, работа и сега тук при теб. Добре де... хайде, щом искаш с подробности, така да е, днеска, както винаги с колегите ми се посмяхме, говорихме си за жени, коли, политика, футбол... мъжка му работа, любов моя. Кажи сега твоят ден как мина. Не, не гледай сълзите ми, сега не говорим за тях, искам да говорим за теб!Те, сълзите ми по цял ден ги има, ако ги няма, повярвай ми, ще ми липсват колкото теб самата. Прости ми, днес ти изневерих. Но не защото с теб не ми беше хубаво, не защото е с нещо по-добра, просто за две години въздържание и хормоните ме победиха, моля те, не ме мрази, наистина съжалявам! Защо постоянно се усмихваш, мое щастие? Зъбите ти, както винаги бели и перфектни, които обожавах да гледам как ги миеш сутрин, докато се бръсна за работа и които вечер миришеха на мента, са все така красиви. А,  и очите ти... Дълбоки, влажни и искрени, които обожавах да ме гледат с онова пламъче на щастието, с онези искри, когато те ядосам, с онази вярност, когато ми казваше, че ме обичаш, са все така вгледани в мен. Ще запаля цигара, надявам се димът да не те дразни, защото смених марката, онези другите има много спомени в тях и всеки път, когато изрека името им, ме обливат вълни. Та, денят ти как мина, принцесо моя? Някой ядоса ли те, обиди ли те, зарадва ли те, накара ли те да се усмихнеш? Извини ме, ще стана малко прав, не мога да седя клекнал и да говоря, ти не заслужаваш такова неуважение. Ще се облегна тук, на паметника, който ти направихме, малко над снимката ти ще ми е главата, но няма да спирам да ти говоря, няма да мълча, няма и да те оставя сама, ще идвам всеки ден, правих го досега, ще го правя и занапред. Обичам те, не го забравяй никога. Сега ще тръгвам, съкровище мое, а утре отново по същото време ще дойда, за да ми кажеш как мина нощта и денят ти, дали някой те ядоса, дали ти подари усмивка, малко щастие, обидиха ли те или както съм чувал, там си е вечно мълчание. Довиждане сега, лигло моя, а утре ще дойда да те попитам: Как мина вечерта ти, щастие мое?