20.07.2007 г., 23:22

Среща

1.1K 0 0
1 мин за четене
    Преди време срещнах едно момиче. Тя много приличаше на мен, по това, че емоциите излизат на повърхността, преди чувствата да намерят мястото си. Направи ми впечатление начина, по който тя разговаряше с мен, сякаш ме познава от години, а всъщност от часове.
    Започна да разказва за нейната любов. Как уж от приказка за принца и принцесата, които живели мирно и щастливо, животът им се преобръща в кошмарен сън.
    - Защо си тъжна? - попитах аз, а тя ме погледна смутено, сякаш аз знаех какъв ще е нейният отговор. - Та нали сега си свободна, независима от всеки друг, нямаш проблеми, скандали любовни и все такива темподобни блудкави неща. - в този миг ясно се отличиха от така зелените и очи две изваяни сълзи.
    - В човека отсреща намирах опора, бях закриляна, чувствах се обичана, раздавах себе си и правех чудеса. Обичах силно и не вярвах, че неговите думи за любов ще се окажат лъжа, фарс.
    При тези думи нещо вътре в мен потрепна, сякаш аз бях минала по нейния път съвсем отдавна, но толкова бързо, без да забележа подробностите. Образите ни до толкова иглеждаха еднакви, че човек можеше да ни помисли за близначки. Но с една разлика, че едната не позволи на разочарованието да помрачи така лъчезарната усмивка, докато другата вече бе съсипана от мъка и страдания по една далечна любов.
    И докато съзирах образа в огледалото, разбирах все повече и повече колко е трудно да балансираш нещо, което има неизмерима тежест и което с всеки изминал ден оставя все по-ярък отпечатък в съзнанието ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...