1.07.2010 г., 13:20

Стара легенда - 6

851 0 0
2 мин за четене

  Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!

-   Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да е станало късно! - след като уреди нещата в университета, той приготви раничката си, облече си костюма за сафари, сложи широкополата шапка, взе документите си и тръгна.

Таксито спря пред антикварния магазин. Там имаше полицаи. Много полицаи.

- Чичо Никос? Чичо Никос? Какво се е случило?

- Спрете! Познавате ли собственика?

- Да, чичо Никалас. Какво се е случило?

- Обрали са го. Откога го познавате?

- Откакто се помня. – влезе вътре и видя стария човек да седи на един стол с ръце, обхванали главата му. - Чичо Никос? Как си? Добре ли си? Да повикам ли линейка? Какво се е случило?

- Джак?! Добре, че дойде! Добре съм, добре съм. Само малко ме боли главата. Взеха ножа!

- Как? Откъде са разбрали?

- Ами отчасти вината е и моя, защото го извадих ! Разглеждах стари книги за бога ОРО. Веднъж на определен период от време, жертвата трябва да е по-особена. Трябва да е с кръв на владетел. Тогава първо само я ранявали, а после, след специален ритуал, я пренасяли в жертва. Умъртвявали я с този кинжал пред статуята на бога. И извадих кинжала отново, за да го разгледам… Тогава нахлуха двама от тях. Единият ме удари по главата и трябва да съм припаднал. Сигурно съм извикал, защото съседите са чули шума и са повикали полицията. Свестиха ме почти веднага. Какво ще правим сега?

 Джак се бе замислил.

- Отвлякоха я! - тихо каза той.

- Кого са отвлекли?

- Снощи, като си тръгнах от тук, побързах да се прибера. Тогава ТЯ дойде да потърси помощ от мен... не можах да я защитя...

- Чакай, чакай, отначало ми разкажи! Коя е ТЯ?!

- Принцесата! Дъщерята на вожда е моя ученичка! Снощи дойде вкъщи да потърси помощ!

- И?

- Сутринта някой ме удари по главата и аз изпаднах в безсъзнание! А когато се свестих, нея я нямаше!

- Така, така... Да помислим! Значи кинжалът го няма и момичето го няма! Могат да са само на едно място!

- На острова!

- Тогава заминаваме с първия полет! Само да си взема някои неща!

- Аз ще се обадя да запазят места в самолета!

             0000000000000000000000000000000000

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...