1.07.2010 г., 13:20

Стара легенда - 6

858 0 0
2 мин за четене

  Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!

-   Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да е станало късно! - след като уреди нещата в университета, той приготви раничката си, облече си костюма за сафари, сложи широкополата шапка, взе документите си и тръгна.

Таксито спря пред антикварния магазин. Там имаше полицаи. Много полицаи.

- Чичо Никос? Чичо Никос? Какво се е случило?

- Спрете! Познавате ли собственика?

- Да, чичо Никалас. Какво се е случило?

- Обрали са го. Откога го познавате?

- Откакто се помня. – влезе вътре и видя стария човек да седи на един стол с ръце, обхванали главата му. - Чичо Никос? Как си? Добре ли си? Да повикам ли линейка? Какво се е случило?

- Джак?! Добре, че дойде! Добре съм, добре съм. Само малко ме боли главата. Взеха ножа!

- Как? Откъде са разбрали?

- Ами отчасти вината е и моя, защото го извадих ! Разглеждах стари книги за бога ОРО. Веднъж на определен период от време, жертвата трябва да е по-особена. Трябва да е с кръв на владетел. Тогава първо само я ранявали, а после, след специален ритуал, я пренасяли в жертва. Умъртвявали я с този кинжал пред статуята на бога. И извадих кинжала отново, за да го разгледам… Тогава нахлуха двама от тях. Единият ме удари по главата и трябва да съм припаднал. Сигурно съм извикал, защото съседите са чули шума и са повикали полицията. Свестиха ме почти веднага. Какво ще правим сега?

 Джак се бе замислил.

- Отвлякоха я! - тихо каза той.

- Кого са отвлекли?

- Снощи, като си тръгнах от тук, побързах да се прибера. Тогава ТЯ дойде да потърси помощ от мен... не можах да я защитя...

- Чакай, чакай, отначало ми разкажи! Коя е ТЯ?!

- Принцесата! Дъщерята на вожда е моя ученичка! Снощи дойде вкъщи да потърси помощ!

- И?

- Сутринта някой ме удари по главата и аз изпаднах в безсъзнание! А когато се свестих, нея я нямаше!

- Така, така... Да помислим! Значи кинжалът го няма и момичето го няма! Могат да са само на едно място!

- На острова!

- Тогава заминаваме с първия полет! Само да си взема някои неща!

- Аз ще се обадя да запазят места в самолета!

             0000000000000000000000000000000000

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...