1 июл. 2010 г., 13:20

Стара легенда - 6

854 0 0
2 мин за четене

  Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!

-   Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да е станало късно! - след като уреди нещата в университета, той приготви раничката си, облече си костюма за сафари, сложи широкополата шапка, взе документите си и тръгна.

Таксито спря пред антикварния магазин. Там имаше полицаи. Много полицаи.

- Чичо Никос? Чичо Никос? Какво се е случило?

- Спрете! Познавате ли собственика?

- Да, чичо Никалас. Какво се е случило?

- Обрали са го. Откога го познавате?

- Откакто се помня. – влезе вътре и видя стария човек да седи на един стол с ръце, обхванали главата му. - Чичо Никос? Как си? Добре ли си? Да повикам ли линейка? Какво се е случило?

- Джак?! Добре, че дойде! Добре съм, добре съм. Само малко ме боли главата. Взеха ножа!

- Как? Откъде са разбрали?

- Ами отчасти вината е и моя, защото го извадих ! Разглеждах стари книги за бога ОРО. Веднъж на определен период от време, жертвата трябва да е по-особена. Трябва да е с кръв на владетел. Тогава първо само я ранявали, а после, след специален ритуал, я пренасяли в жертва. Умъртвявали я с този кинжал пред статуята на бога. И извадих кинжала отново, за да го разгледам… Тогава нахлуха двама от тях. Единият ме удари по главата и трябва да съм припаднал. Сигурно съм извикал, защото съседите са чули шума и са повикали полицията. Свестиха ме почти веднага. Какво ще правим сега?

 Джак се бе замислил.

- Отвлякоха я! - тихо каза той.

- Кого са отвлекли?

- Снощи, като си тръгнах от тук, побързах да се прибера. Тогава ТЯ дойде да потърси помощ от мен... не можах да я защитя...

- Чакай, чакай, отначало ми разкажи! Коя е ТЯ?!

- Принцесата! Дъщерята на вожда е моя ученичка! Снощи дойде вкъщи да потърси помощ!

- И?

- Сутринта някой ме удари по главата и аз изпаднах в безсъзнание! А когато се свестих, нея я нямаше!

- Така, така... Да помислим! Значи кинжалът го няма и момичето го няма! Могат да са само на едно място!

- На острова!

- Тогава заминаваме с първия полет! Само да си взема някои неща!

- Аз ще се обадя да запазят места в самолета!

             0000000000000000000000000000000000

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Карагьозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...