Стара легенда - начало

СТАРА ЛЕГЕНДА

МАРА ШЕЙХ

     Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.

- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?

- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата.

- Това не мога да Ви кажа, сър. - в стаята се чу мъжки глас.

- Диксън ли е? Дай ми го!

- Здравей, Джак, мисля, че ти намерих малко работа. Ще те чакам. Намерих нещо изключително! Направо няма да повярваш!

- И… какво е то?

- Не по телефона, Джак. Чакам те в кабинета. Чао.

- Чао.

    Джак Диксън бе преподавател по история в университета. Хобито му обаче беше да пътува и да изследва. Нещо, от което  никога не се отказваше. Всяка реликва в музея на университета бе негова заслуга. Непрекъснато изследваше, проверяваше факти, твърдения, карти и какво ли още не. Гласът на професор Стоун го заинтригува и нямаше търпение да разбере за какво става въпрос. Довърши  сутрешния си тоалет и се облече  както винаги в светло сини джинси, бяла фланелка и сако. Закуси  с чаша кафе и се запъти  към червената алфа. Обичаше тази кола. Не му беше първата, но я бе спечелил на хазарт. Харесваше му как  бързо наемаше. Спортен автомобил. А това беше в кръвта му - Екшънът. Затова и често се състезаваше на забранените ралита. Бе направил някои подобрения… И печелеше от време на време. Качи се и отпраши към  университета. Пристигна тъкмо навреме за първата лекция. Студентите го обожаваха. Особено студентките. Винаги водеше лекциите така, че всички бяха заинтригувани. Получаваха се страхотни дискусии.

  Влезе в аулата. Очакваха го с нетърпение. Днешната лекция бе свързана с Рим и Нерон.

  Времето летеше, но на Джак му се струваше, че то едва-едва  върви. Часовете свършиха. Студентите си тръгнаха, но той все още стоеше седнал на стола до катедрата и гледаше някъде навън. Докато един глас не го изведе от това състояние.

- Професоре,  добре ли сте?

 Той се обърна и видя една от студентките. Симпатично момиче на двадесет и две години. Тъмна коса и тъмни очи, които го гледаха загрижено.

- Да… добре съм. Просто се бях замислил. Кажете, госпожице Сандърс?

- Дойдох да Ви помоля да ме извините за утре. Няма да мога да присъствам на лекцията Ви.

 Сините му очи се впиха в нейните.

- И… защо?

- Имам неотложен ангажимент.

- Надявам се да е наистина нещо важно!

- Да… Да,.. Благодаря. - тя излезе от аулата.

- Хубаво момиче. - помисли си той. - не прилича на Сандра. О, Сандра, тя не беше за един мъж! - Когато я хвана с двама, му разби сърцето. Тогава я изгони. – Как успяват хората да си намерят подходящата жена? Той все попадаше на едни… Тя и работата му бе такава, че все пътуваше.  Несъзнателно погледна часовника си. – Господи! Закъснявам! - той взе учебниците и тръгна към кабинета на декана. Нямаше търпение какво ще му покаже този път. Винаги, когато  се обадеше така, му показваше нещо интересно и командировката му бе неизбежна. Какво ли щеше да е този път?! Почука на вратата.

- Влез. - секретарката се обади.

- Здравейте, госпожице, професор Стоун тук ли е?

- Да, очаква Ви. Заповядайте. - той влезе в кабинета. Стоун гледаше през прозореца.

- Джак? Влизай, влизай. Имам нещо интригуващо за теб.

- Дано да не е като последния път!

- Хайде… разбрахме, че е фалшификат. Но бяхме длъжни да проверим картата. Сега ще ти покажа. - той отиде до сейфа, отвори го с лекота и извади от там малък кинжал. - Ето, виж това! - лицето му грееше от възбуда. Джак го пое внимателно и го заразглежда с явен интерес.

- Но това е нож за жертвоприношение!