Старият полковник и пагоните /край на епопеята/
Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и зетят. Всички са лоши…
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпълняват, защото едва замъкваше нарасналото туловище до тоалетната, пък на телевизора не показваха какво всъщност става по света. Не някакви си войни, конфликти, далавери, политически дрънканици, а интересуващото го. Най-вече – защо никой, ама никой, не идва да го види, да послуша умните му разсъждения, да докладва после какво именно е изпълнил лично…
Никой!
Даже оня лош зет. Който дойде преди година, заразказва какво става из града, отказа да изслуша съветите му / „Ти, рече младокът, отдавна не си излизал, нямаш понятие какво става“/, при това излъга и обиди Старият полковник.
Който го попита – разпитвали ли са за него, кого от доставете му е видял, какво са поръчали…
Зетят рече, че пенсионерите навън са млади хора – под 80-те,нормалните старци отдавна са поели по нормалния път, а да питат за някакъв античен пенсионер… Просто никой не смята… Дори комшиите във входа не се сещат, че Старият полковник едно време живееше там, а те са го поздравявали, заслепени от лъскавата униформа…
Разправяли си истории за Пешо Глътката и нощните му истории, за Ванката Любовчията и опашката от жени пред апартамента му, за… Ама не се сещали за Старият полковник….
И го засегна. Е, не в очите, де, ама го чу как казва на жена си в кухнята, че без лъскавите пагони Старият полковник е просто въздух…
Дъщерята се разсърди – доста условно, усети той, ама…
Та тоя ще каже, че Старият полковник без пагоните е… Какво е? Шофьор? Да, такъв се водеше, но едно е шофьор някакъв си, друго е цял шофьорски полковник! Можещ да командва полк шофьори! Като се изправи насреща им, като блеснат ония ми ти златни пагони…
Но сега… Пагоните са в гардероба, очакват последно слагане, а навън никой не се сеща за Старият полковник без тях…
Ама зетят е виновен! Защото ги вижда едни… Нищо не разбира! Старият полковник си е полковник! Поне докато се вижда такъв… С царствена фигура, могъщо шкембе, златни пагони…
Старият полковник изпъшка… Пак трябва да сменя памперса, ей… Добре, че засега се оправя без дъщерята. Но…
И се заизправя, за да изхвърли натрупаното съвсем не злато…
Добре поне, че оня хайлазин зетят го няма. Млад и безотговорен, макар че наскоро си прави юбилей за седемдесетата годишнина…
Лош човек! И не ще да слуша, че и да изпълнява…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
