генек (Георги Коновски)
1882 13656
24.04.2024 г., 10:22 ч.

Старият полковник и пагоните /край на епопеята/ 

  Проза » Разкази, Хумористична
260 1 7
2 мин за четене

Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и  зетят. Всички са лоши…

Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.

Да, де – не знаеше доколко ги изпълняват, защото едва замъкваше нарасналото туловище до тоалетната, пък на телевизора не показваха какво всъщност става по света. Не някакви си войни, конфликти, далавери, политически дрънканици, а интересуващото го. Най-вече – защо никой, ама никой, не идва да го види, да послуша умните му разсъждения, да докладва после какво именно е изпълнил лично…

Никой!

Даже оня лош зет. Който дойде преди година, заразказва какво става из града, отказа да изслуша съветите му / „Ти, рече младокът, отдавна не си излизал, нямаш понятие какво става“/, при това излъга и обиди Старият полковник.

Който го попита – разпитвали ли са за него, кого от доставете му е видял, какво са поръчали…

Зетят рече, че пенсионерите навън са млади хора – под 80-те,нормалните старци отдавна са поели по нормалния път, а да питат за някакъв античен пенсионер… Просто никой не смята… Дори комшиите във входа не се сещат, че Старият полковник едно време живееше там, а те са го поздравявали, заслепени от лъскавата униформа…

Разправяли си истории за Пешо Глътката и нощните му истории, за Ванката Любовчията и опашката от жени пред апартамента му, за… Ама не се сещали за Старият полковник….

И го засегна. Е, не в очите, де, ама го чу как казва на жена си в кухнята, че без лъскавите пагони Старият полковник е просто въздух…

Дъщерята се разсърди – доста условно, усети той, ама…

Та тоя ще каже, че Старият полковник без пагоните е… Какво е? Шофьор? Да, такъв се водеше, но едно е шофьор някакъв си, друго е цял шофьорски полковник! Можещ да командва полк шофьори! Като се изправи насреща им, като блеснат ония ми ти златни пагони…

Но сега… Пагоните са в гардероба, очакват последно слагане, а навън никой не се сеща за Старият полковник без тях…

Ама зетят е виновен! Защото ги вижда едни… Нищо не разбира! Старият полковник си е полковник! Поне докато се вижда такъв… С царствена фигура, могъщо шкембе, златни пагони…

Старият полковник изпъшка… Пак трябва да сменя памперса, ей… Добре, че засега се оправя без дъщерята. Но…

И се заизправя, за да изхвърли натрупаното съвсем не злато…

Добре поне, че оня хайлазин зетят го няма. Млад и безотговорен, макар че наскоро си прави юбилей за седемдесетата годишнина…

Лош човек! И не ще да слуша, че и да изпълнява…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??