Ресторантът беше пълен. Тиха музика допълваше  дискретния лукс, заведението изглеждаше едновременно оживено  и уютно. Вероятно защото  съвсем наскоро се бе възродило отново, възкръснало като Феникс, и то точно посред най-голямата  криза.
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в дъното, до кухнята. Погледът ù замечтано се зарея към вратата, зад която новият готвач, когото всички наричаха не без основание Магьосника, свещенодействаше. Този възход се дължеше единствено на него.  Мълвата за фантастичните ястия, ненадминати по вкусови качества и  разнообразие, които успяваше да сътвори, се бе разнесла със светкавична бързина. Носеха се легенди за кулинарните му умения, приписваха му световни отличия в кулинарията, а  мнозина съвсем откровено смятаха, че в тази работа има нещо свръхестествено. Защото нямаше човек, който, веднъж опитал ястията му, да не иска да го направи отново. И нямаше жена, която е способна да устои дори на най-калоричното му кулинарно предложение, независимо от цената му, или от диетата си...
Единствено собственичката намираше сили да не се докосва до храната. Откак се помни, спазваше много стриктни правила по отношение на храненето, за да поддържа външността си в изряден вид. Освен това имаше изработена специална програма, включваща редовно физическо натоварване и  различни поддържащи процедури, в резултат на което изглеждаше  перфектно. Възхищението в мъжките очи и  завистта в женските караха сърцето ù да пее и ù даваха сили за нови, все по-смели диетични експерименти. Беше на път съвсем да преустанови храненето, когато в живота ù се появи самият кулинарен Изкусител. Истинско изпитание за волята ù!
Но тя бе открила един таен начин за справяне с това. Дишаше. Точно както наркоман диша упойваща смес, за да изпадне в жадуваното състояние на съмнително блаженство. В моменти на неудържимо влечение се промъкваше в кухнята и вдъхваше отначало съвсем леко, почти небрежно, а после - с пълни гърди, жадно и страстно букета от неописуеми аромати. Тогава сякаш духът ù напускаше тялото и започваше да се рее сред уханните пари, самият той ставайки част от тях. А тя оставаше някъде долу - мъничка, беззащитна, отчаяно нуждаеща се от осезаемото, но почти нереално мъжко присъствие на главния готвач, този велик магьосник.
Изпитваше особено чувство, когато го мярваше сред парите около печките. Нещо необяснимо, но силно и вълнуващо  спираше дъха в гърдите ù, сърцето ù пърхаше като изплашена птичка,  порите ù се разтваряха като жадни устни. Дори пред себе си се страхуваше да признае, че това твърде много прилича на влюбване, защото  сърцето ù още носеше следите от поредното разочарование.
Но персоналът винаги има особено развит усет  към тези неща. Бяха започнали да шушукат и зорко следяха все по-зачестяващите набези на шефката си към кухнята.
По този повод  достолепният оберкелнер веднъж мъдро отбеляза - "Да му се не види, любовта е  също като вкусните манджи на Магьосника. Ако опитваш с мярка,  си е  истинско блаженство, обаче прекалиш ли - стигаш до дълбоко разстройство."
А шефката им напоследък наистина изглеждаше сериозно разстроена. Това не беше същата жена  - приличаше на собствения си призрак. Тя и преди имаше доста ефирен вид, но сега и поведението ù бе отнесено и някак нереално, сякаш сама не си вярва, че съществува в този образ, тук и сега. Никой не знаеше подробности за личния живот на готвача, но всички тайно се надяваха между двама им да се получи нужната спойка, в името на добрия бизнес и  мирните професионални взаимоотношения.
Никой не подозираше също така, че  сърцето на шефката им се свива мъчително всеки път, когато някоя нововъзхитена млада клиентка възкликне възторжено над  поредната порция кулинарна наслада. Ревността, това отровно жило, проникваше все по-дълбоко и  разтърсваше до дъно  малкия ù подреден свят. Предизвикваше такива катаклизми, че в някои моменти на диво отчаяние тя бе почти готова да отпие от забранената наслада. Или казано по-точно - да се отдаде на блажено похапване така, както го правеха стотиците му настървени почитателки, почти виещи от удоволствие.
Още повече, че той  самият не бързаше. Изглежда много добре познаваше жените и беше наясно как да  ги завоюва. Обикновено се държеше просто любезно, делово, никога не правеше комплименти. Играеше си с женското внимание по най-изкусния начин - като се правеше, че не го забелязва, което още повече разпалваше тръпката.
И една вечер тя не издържа. Престори се, че си вярва, когато реши да опита само една-единствена  глътка от крем-супата с броколи и синьо сирене. Спря, чак когато  забеляза  димящото печено в пикантен сос и букет от билки. Унищожи порцията,  преди да успее да се наслади на  фантастичното съчетание на вкусове, а някъде вътре, дълбоко в нея, сякаш бе зейнала бездънна  ненаситна паст. Пръстите ù се бяха превърнали в непознати, лакоми създания, готови да грабят, чупят, разкъсват... Устните ù поемаха със страст  и  веднъж попаднали върху езика ù, хапките се топяха като капки вода върху горещ котлон, а гърлото жадуваше за още, макар  да изнемогваше от несвойствените количества.
Платото от морски деликатеси бе почти опустошено, а ръката ù вече търсеше десертна лъжичка, за да  потъне в нежнокадифената магия на крема брюле с  конячен сос, до който фините  шоколадови петифури със сметанова заливка палаво ù се усмихваха сред ръчно приготвените бонбони от ядки и кокосови стърготини...
Последното, което си спомняше, преди да изчезне, беше  неговата усмивка. Очите на Магьосника ставаха все по-дълбоки и тъмни,  докато накрая  не я обгърнаха с тъмнотата си, и тя потъна.
Позна обстановката, веднага щом се събуди - намираше се в болница. Разпозна и малката, разтревожена групичка в единия край на стаята - беше по-голямата част от персонала на ресторанта. Чудно как ги бяха пуснали! От нея се отдели една фигура и седна на крайчеца на леглото. Мъжът беше едър, плешив и абсолютно непознат.
  - Всичко е наред, скъпа - прошепна ù и ù стисна нежно ръката. Миришеше на лук и подправки и тя се отдръпна в другия край на леглото. - Неприятно стомашно неразположение, плюс нервна превъзбуда. Малко диета, малко почивка, и отново ще си в обичайната чудесна форма! А след това можем да се оженим... - добави с романтична въздишка.
Тя  ужасена погледна към смълчаната групичка свои служители.
  - Някой ще ми каже ли кой е този човек? - попита нервно. Чак след това погледна и него. - Кой сте вие всъщност и какво правите тук?
Групичката  разтревожено зашумя и се люшна като млада трева, разрошена от вятъра. Дочу думичката "лекар" сред жужащия шепот, и той се появи почти веднага, сякаш  всеобщото им вълнение го материализира направо в стаята.
  - О, виждам, че вече сте будна - приближи се към леглото. Едрият непознат стана и тихо му каза нещо.
  - Така ли? - вдигна вежди лекарят. - Не ви позна?
  - Точно така, докторе - обади се  възрастният обелкернер и  чак се задави от вълнение. - А  това е  главният ни готвач, вече от месеци работи при нас и... ами... всички  очаквахме в най-скоро време да се съберат. - После пак се закашля, този път притеснено, и допълни  срамежливо. - Ясно е, че става дума за любов.