Страданието (Мъката на Лешоядите ІІІ)
4 мин за четене
Знам, по-добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад.
Вече всичко свърши.
Какво направи?
Какво направи сега?
Within Temptation - What Have You Done
извадка от рапорта на шефа на отдела за тежки престъпления в Травис, 18 август, 2004 г.:
"Късно снощи недалеч от язовирната стена бяха открити четири осакатени тела. Идентификацията им все още не е завършила..."
из заглавната страница на в. "Травис Поуст", 23 септември, 2006 г.:
"Вчера полицията откри телата на четирима младежи близо до старата помпена станция. Телата на младежите (две момичета и две момчета на видима възраст 18-23 г.) бяха голи и обезобразени. Според съдебния лекар, д-р Матиас Грес, липсват видими следи от сексуално насилие..."
из в. "Травис Поуст", 24 декември, 2007 г.:
"Десетгодишно момче изчезна днес сутринта в района на старото депо. Полицията е предприела издирване..."
ПРЕДВЕСТНИК
1
Името ми е Шейтан и означава Дявол.
Преди някой да попита - не, не е псевдоним. Това е моето едничко рождено име. Шейтан. Дяволът.
***
Отново един и същи сън - все същият увеселителен парк, все същия звук на латерни и смях, все същия мирис на захарен памук и кнедли с мед. Четириметров клоун на кокили за кой ли път умело балансира недалеч от мен, обръща лице към мен, ръката му посяга към абсурдната филцова шапка и я повдига в също така абсурден глас. Изрисуваните му устни се разтягат в подобие на усмивка и, макар че е твърде високо, ми се струва, че вътре в устата му проблясват остри като кинжали зъби.
После клоунът отминава, а аз изведнъж се озовавам начело на някаква опашка, а някъде вляво се чува громоленето на влакчетата от Дяволската железница. Примигвам - и се озовавам на стрелбището, където усмихната девойка с адски голям бюст ми подава флоберка, подканяйки ме да си пробвам късмета. Девойката е заобиколена от плюшени играчки - мечета, зайчета, розови слончета и раирани тигърчета. Протягам ръка да взема флоберката, макар да не знам защо го правя - в сънищата не винаги има логика, ала щом пръстите ми я докосват, всичко се променя.
Едно от плюшените тигърчета внезапно извива гръбнак и очите му проблясват със зелен пламък. Плюшената му муцунка се нагъва и отдръпва назад, разкривайки тънки и остри като игли зъби и тигърчето изсъсква. В същия момент стъкленото око на едно от сивите плюшени зайчета пада и изтрополява на земята. На мястото му зейва кървав кратер. Пухкавото коремче на едно розово слонче се разцепва по дължина и от него се изсипва грозд малки, кървави неща, които поразително приличат на натопени в гъста кръв кълбета памук. Скоро по рафтовете зад момичето лежат стотици окървавени играчки - с откъснати глави и крайници, с гъста кръв, стичаща се бавно като кленов сироп и тежко капеща долу. Една от откъснатите плюшени глави се извърта към мен и ми намига.
Отварям уста да изкрещя, ала писъкът ми е безмълвен. Обръщам се да побягна и се озовавам право пред въртележката с кончетата. Те досега са стояли мирно - в мига, в който ги приближавам, те подемат вихрения си танц - Снежко, Топчо, Карамел, Зъбльо - така, както ги наричахме като деца. С всяко следващо завъртане на въртележката обаче, изрисуваните очи на кончетата придобиват ален блясък, устните се повдигат, а в устата проблясват два реда огромни, вълчи зъби. Едно по едно кончетата се опитват да се освободят от промушилите ги пилони и щом го направят, ще се хвърлят върху мен, защото...
А после телефонът иззвъня пронизително и сънят изчезна - изпари се без остатък.
До следващата нощ.
***
Въпреки мрачния ден осветлението в ресторанта не беше пуснато изцяло, създавайки усещането, че е вечер. Трима човека седяха на барплота и четяха вестници. Седемчленно семейство беше заело една от масите в последното сепаре - едно от децата разпалено разказваше на другите нещо за новия увеселителен парк в Тейлър Сити. На паркинга черен камион с ремарке правеше бавно обратен завой, предизвиквайки малко задръстване и кратка суматоха от ядосани клаксони.
Седях в ъгъла, палтото ми беше метнато върху облегалката до мен. На масата пред мен имаше изстиващ сандвич. Не ми се ядеше. Остатъците от скорошния кошмар продължаваха да се реят в мозъка ми - рееха се като детски балончета в ръката на клоун-чудовище.
За сметка на това седящият срещу мен Чък Хатчет с удоволствие унищожаваше огромен омлет и по брадата му полепваха жълти трохи.
Когато приключи с омлета, Чък побутна чинията с длан и доволен се облегна назад.
- Е? - попитах го. - Какво беше толкова важно, че ме вдигна от леглото по никое време и ме замъкна тук?
- Аха! - рече Чък, оригна се леко и посегна към чантата си. Постави я на коленете си, разтвори я и започна да рови вътре. След малко измъкна оттам две снимки, хвърли им бегъл поглед и ми подаде едната.
(следва)
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад.
Вече всичко свърши.
Какво направи?
Какво направи сега?
Within Temptation - What Have You Done
извадка от рапорта на шефа на отдела за тежки престъпления в Травис, 18 август, 2004 г.:
"Късно снощи недалеч от язовирната стена бяха открити четири осакатени тела. Идентификацията им все още не е завършила..."
из заглавната страница на в. "Травис Поуст", 23 септември, 2006 г.:
"Вчера полицията откри телата на четирима младежи близо до старата помпена станция. Телата на младежите (две момичета и две момчета на видима възраст 18-23 г.) бяха голи и обезобразени. Според съдебния лекар, д-р Матиас Грес, липсват видими следи от сексуално насилие..."
из в. "Травис Поуст", 24 декември, 2007 г.:
"Десетгодишно момче изчезна днес сутринта в района на старото депо. Полицията е предприела издирване..."
ПРЕДВЕСТНИК
1
Името ми е Шейтан и означава Дявол.
Преди някой да попита - не, не е псевдоним. Това е моето едничко рождено име. Шейтан. Дяволът.
***
Отново един и същи сън - все същият увеселителен парк, все същия звук на латерни и смях, все същия мирис на захарен памук и кнедли с мед. Четириметров клоун на кокили за кой ли път умело балансира недалеч от мен, обръща лице към мен, ръката му посяга към абсурдната филцова шапка и я повдига в също така абсурден глас. Изрисуваните му устни се разтягат в подобие на усмивка и, макар че е твърде високо, ми се струва, че вътре в устата му проблясват остри като кинжали зъби.
После клоунът отминава, а аз изведнъж се озовавам начело на някаква опашка, а някъде вляво се чува громоленето на влакчетата от Дяволската железница. Примигвам - и се озовавам на стрелбището, където усмихната девойка с адски голям бюст ми подава флоберка, подканяйки ме да си пробвам късмета. Девойката е заобиколена от плюшени играчки - мечета, зайчета, розови слончета и раирани тигърчета. Протягам ръка да взема флоберката, макар да не знам защо го правя - в сънищата не винаги има логика, ала щом пръстите ми я докосват, всичко се променя.
Едно от плюшените тигърчета внезапно извива гръбнак и очите му проблясват със зелен пламък. Плюшената му муцунка се нагъва и отдръпва назад, разкривайки тънки и остри като игли зъби и тигърчето изсъсква. В същия момент стъкленото око на едно от сивите плюшени зайчета пада и изтрополява на земята. На мястото му зейва кървав кратер. Пухкавото коремче на едно розово слонче се разцепва по дължина и от него се изсипва грозд малки, кървави неща, които поразително приличат на натопени в гъста кръв кълбета памук. Скоро по рафтовете зад момичето лежат стотици окървавени играчки - с откъснати глави и крайници, с гъста кръв, стичаща се бавно като кленов сироп и тежко капеща долу. Една от откъснатите плюшени глави се извърта към мен и ми намига.
Отварям уста да изкрещя, ала писъкът ми е безмълвен. Обръщам се да побягна и се озовавам право пред въртележката с кончетата. Те досега са стояли мирно - в мига, в който ги приближавам, те подемат вихрения си танц - Снежко, Топчо, Карамел, Зъбльо - така, както ги наричахме като деца. С всяко следващо завъртане на въртележката обаче, изрисуваните очи на кончетата придобиват ален блясък, устните се повдигат, а в устата проблясват два реда огромни, вълчи зъби. Едно по едно кончетата се опитват да се освободят от промушилите ги пилони и щом го направят, ще се хвърлят върху мен, защото...
А после телефонът иззвъня пронизително и сънят изчезна - изпари се без остатък.
До следващата нощ.
***
Въпреки мрачния ден осветлението в ресторанта не беше пуснато изцяло, създавайки усещането, че е вечер. Трима човека седяха на барплота и четяха вестници. Седемчленно семейство беше заело една от масите в последното сепаре - едно от децата разпалено разказваше на другите нещо за новия увеселителен парк в Тейлър Сити. На паркинга черен камион с ремарке правеше бавно обратен завой, предизвиквайки малко задръстване и кратка суматоха от ядосани клаксони.
Седях в ъгъла, палтото ми беше метнато върху облегалката до мен. На масата пред мен имаше изстиващ сандвич. Не ми се ядеше. Остатъците от скорошния кошмар продължаваха да се реят в мозъка ми - рееха се като детски балончета в ръката на клоун-чудовище.
За сметка на това седящият срещу мен Чък Хатчет с удоволствие унищожаваше огромен омлет и по брадата му полепваха жълти трохи.
Когато приключи с омлета, Чък побутна чинията с длан и доволен се облегна назад.
- Е? - попитах го. - Какво беше толкова важно, че ме вдигна от леглото по никое време и ме замъкна тук?
- Аха! - рече Чък, оригна се леко и посегна към чантата си. Постави я на коленете си, разтвори я и започна да рови вътре. След малко измъкна оттам две снимки, хвърли им бегъл поглед и ми подаде едната.
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ангелов Всички права запазени
