Глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още бях напълно засрамена от очния контакт, който бяхме осъществили с музиканта. Със сигурност ме беше познал! Аз не бях лесна за забравяне, с класическата ми красота, правилни черти и дълга руса коса. Изведнъж се почувствах несигурна – може би всъщност не бях чак толкова красива и той не ме беше познал.
Песента свърши и подлезът потъна в тишина. Реших да седна на ръба на фонтана и да чакам приятелите си. Измъкнах телефона от ръката си и започнах да разглеждам социалните мрежи, опитвайки се да разсея вниманието си и да не мисля за тъмния музикант. Той не беше моя работа и трябваше да сляза на земята – ние с него нямахме нищо общо, освен вкуса ни за музика. Само дето неговият най-вероятно включв ...