Страшното е след любовта

Всеки човек има право да бъде обичан... всеки има нужда от любов!

Има нужда да знае, че за някой той е целият свят... че някой брой всяка изминала минута без него и чака с трепет всяка следваща среща, със свито от радост сърце и подкосени колене! Всеки иска да знае, че има човек до себе си, който за него би направил всичко... Би изпял песен, би написал стих, би изтанцувал танц, дори да не го бива в нищо от това. Иска да знае, че този някой би рискувал живота си за него и би го дарил с невъобразимо щастие!

Но дали всеки заслужава болката след една не навреме приключила любов? Дали всеки заслужава да изживее цялата тази мъка от липсата на любимия човек? Дали заслужава да пролее всичките тези сълзи и да пропилее цялото това време да преживее мъката си?

И, все пак, дали това е най-страшното след любовта? Или може би е споменът за нея. Този, който избледнява с времето и, макар да се мъчим да го запазим, той се изпарява тъй жестоко! И сякаш всичко изчезва с него... Бориш се да запазиш нещо в мислите си, но безуспешно. Отначало все още усещаш аромата му около себе си и си мислиш, че все още е тук, но изведнъж осъзнаваш, че не е така. Болката сякаш те раздира отвътре! Тихичко започваш да ридаеш, защото знаеш, че не можеш да заровиш пръсти в косата му... Но след това и ароматът изчезва, опитваш се да си го спомниш, но безуспешно. След време случайно на улицата те връхлита така познат полъх, позната миризма и си спомняш как мирише любовта. Обръщаш се... но сърцето ти се свива в болезнен гърч, защото не е той... не е той... Вече не можеш да си спомниш как точно се усмихваше, а преди си мислеше, че това е усмивката, която никога няма да забравиш! Опитваш се, но не можеш да си спомниш колко точно ставаха сини очите, в който потъваше преди! Мислеше, че и това няма как да забравиш, нали?!

Отдалечава се...! И един ден няма да си го спомняш. Даже и името няма да те кара да се замисляш. Само сърцето понякога ще се свива в невъобразима тъга и самота – защото там някъде в пространството минава твоята половин душа – загубената частичка от самия теб!