ТЯ

Тя се събуждаше и през 5 минути поглеждаше часовника, който отмерваше времето, което тя чувстваше спряло и заседнало в мислите ù. Как изобщо успя да заспи? Или просто си даде време да осъзнае станалото. Осъзнала или не, единственото, което изпитваше в този момент, бе болка. Не можеше да определи от какво. Болеше я нещо вътре в гърдите, дори мислите ù бяха болка. Какво се случи? Как се стигна дотук? Опита се да намери обяснение и започна да връща “лентата” назад. Мая застана пред голямо огледало в спалнята и отсреща видя отражението си, което все още пулсираше с цялото си същество. Оттам я гледаше 30-годишна жена. Не се вписваше в общоприетите норми за красота. Винаги, когато се погледнеше, си спомняше за „Римлянката” на Алберто Моравия. Сравнително висока със стегнати бедра, които бяха приятно заоблени и образуваха доста женствено очертание с талията. Коремът ù беше стегнат, но понякога като се гледаше в профил, забелязваше, че е леко заоблен. Гърдите ù не бяха големи, но стегнати и добре оформени. Някои казваха, че е апетитна.

Лицето ù беше по-скоро обикновено. Имаше правилни, класически черти, тъмни коса и очи. Излъчваше нещо детско, чисто. Често чуваше, че топлият ù поглед е със сексуален заряд. В момента оттам я гледаха само две толкова объркани очи, че ако можеха да говорят с глас, единственото, което щеше да се чува, щяха да са нечленоразделни звуци, идващи от мислите ù. Пое дълбоко въздух и се опита да си спомни кога започна всичко. Дали когато новият колега за пръв път влезе в офиса и тя усети леко заиграване под лъжичката? Или когато чу гласа му – плътен, издаващ мъжественост и неговото „здравей” се разнесе като вълна из тялото ù... Това беше преди година и тя направи всичко възможно да потисне това чувство. Всеки път, когато я обземаше странното чувство, трезвият ù разум я поливаше със студена вода с дежурните фрази: „Полудя ли? Той е колега. Пък и има приятелка! Какво очакваш? Да не говорим, че е и по-малък!...” Всички тези мисли ù звучаха като оправдание за бездействие. Откакто беше прекратила последната си връзка, беше насочила цялата си енергия в работата и всякакви други занимания. Правеше се на „желязна” и че не чува вика на природата в нея. Искаше да контролира ситуациите, в които изпадаше. Знаеше, че проявата и на най-малка слабост ще я направи уязвима. Опитваше се да отстрани всякакъв вид слабости, които могат да я наранят. Беше издигнала невидима стена, зад която се чувстваше сигурна. Доста удари беше понесла от любими и приятели. Искаше да бъде обичана, знаеше, че има нужда от внимание и нежност, от любов, дори просто от секс. Все пак беше на 30! Жена в разцвета си... Прониза я същата болка. Спомни си очите му, ръцете му, думите му и... собствените си съмнения...

Преди около месец Пепо дойде в офиса ù. Харесваше им да разговарят. Той споделяше доста за живота си. Опитваше се да изкопчи и от нея нещо... Тя приемаше разговорите съвсем нормално. Усещаше по-различно чувство от негова страна, по-различно от приятелско и колегиално. Но бързо отпращаше тези мисли. По-скоро си имаше нещо като чекмедже дълбоко в душата за недопуснати да се осъществят желания. И тези съмнения запрати там... Но се наложи да ги потърси и това я обезпокои.

Този ден той ù говореше за вярност, чувства, секс, за тях двамата. Трябваше да се видят след работа. Офисът не беше най-подходящото място за такъв разговор. Защо изобщо трябваше да говорят по тези въпроси. Тя чувстваше слабост. Но повече се безпокоеше, че при мисълта за секс и тях двамата я обземаше приятно чувство. Ами Мила? Какво става между него и приятелката му? Пепо избягваше да отговаря на тези въпроси, сякаш имаше болка. И Мая не питаше. Понякога той намекваше, че е сам... Но съмнението се прокрадваше и я тревожеше. Но като че в един миг – след разговори, мисли, може би и чувства, тя спря да се тревожи. Объркването ù беше абсолютно. Сърцето и разумът отново бяха в сблъсък. „Нормално – мислеше тя – но защо и разумът искаше да вземе страната на чувствата. Обземаше я безсилие. Но нямаше нищо против. Той беше в мислите ù, в желанията ù... цялото ù тръпнещо тяло го искаше...

Беше по Великден – повод за празнуване. Събираха се от службата. Празненството беше в разгара си, когато те си тръгнаха... Искаха да бъдат двамата – дори просто на кафе. Когато спряха... той я целуна. Пепо също беше объркан. Боеше се от реакцията ù. Но Мая отговори на целувките му. Спряха за миг. Дали да продължат? И двамата бяха разкъсвани от въпроси и съмнения. Целунаха се отново и отново, и... Устните му шепнеха и целуваха очите ù, устните ù, шията ù... Остатъците от разум се опитаха да го спрат, но той решително продължи. Стъклата на колата бяха запотени... И двамата бяха в състояние, в което не могат да спрат... Но последният ù здрав разум успя... Тя се успокояваше, че така е по-добре.

Новият ден още спеше. Тя беше объркана. Не знаеше защо спря – защото беше малко тясно и неудобно в колата или се опита да върне контрола над нещата...

Два дни Мая  не можеше да мисли за нищо друго. Той ù се обади... Искаше да се видят. Разбраха се и Мая го покани у тях. Докато говореха, между тях прехвърчаха целувки и ръце. За пореден път обсъдиха факта, че работят на едно място. Тогава Пепо ù прошепна: „Беше права за Мила. Ние сме заедно. Не ти го казах, защото те искам, но не искам да те лъжа...” Все едно ù забиха пирони в главата. Последва дълго мълчание. „За пореден път се убедих, че проявата на слабост боли и е грешка. Но не мога и не искам вечно да контролирам всичко. Аз съм просто жена...” -  такива мисли се въртяха в главата ù. Продължаваха да мълчат. С нож да го режеш това мълчание. Заговориха спокойно. Мая беше напрегната, макар и да се усмихваше. Отново се опитваше да контролира... Последва целувка, друга, трета... Това „не”, което излизаше от устата ù, изобщо нямаше нищо общо с целувките, играта на ръцете и пулсациите на цялото ù същество. Пепо разбра това...

Спомни си всичко това и отново се погледна в огледалото. Болката я нямаше. Топлият ù поглед... той излъчваше нещо диво. „Съжалявам ли? – това беше въпросът, който измъчваше Мая – Да, че я има Мила. Но тя щеше да замине. Тогава... просто ще запълня нейното отсъствие. Дали ще съм само аз? Какво значение има? Беше грешка, но хубава грешка.” Мая се усмихна на тази в огледалото. Вече дори не чувстваше гняв, обида или каквото и да било там. Единствено затихващите пулсации... Сети се за офиса. Как да се държи там? „Но това беше само секс! – Мая отново се усмихна: Започвам да мисля като мръсница!”

Беше ли взела решение? Ще се случи ли отново? Тя се гледаше със задоволство. Понечи да тръгне. „Хвърли” последен поглед към „другата” – огледалото се изпоти от страстта и желанието.

Сигурно Пепо вече беше в леглото с Мила. Е, все пак той беше мъжът, с когото прави секс и беше м-м-много хубаво!