2.03.2022 г., 20:17

Стресни се, племе закъсняло...

1.2K 0 0
1 мин за четене

Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Руският военен кореспондент В.И.Немирович-Данченко пише следното: „В българските полкове има трогателни епизоди. Стари опълченци от 1877 г. се явяват в армията, като искат да ги зачислят в редовете й. Има доброволци, които попадат в роти, командвани от техните синове, и такива, които идват с по четирима, петима синове.” Друг руски кореспондент – Т. Олегин описва обстановката така: „Аз видях шестдесетгодишни старци, дошли при военните власти с воловете си и с други възрастни мъже от семейството си, да искат – не да молят, а настоятелно да искат, щото и те, старците, да бъдат зачислени в обозите, воловете им да бъдат взети, а синовете им, внуците им да бъдат веднага изпратени на границата. Аз видях и жени – майки и съпруги – които да изпращат своите синове и мъже с твърдостта и спокойствието на древните римлянки, аз видях сцени на невероятен подем и на почти епични самоотричания и самопожертвувания.” В Народния театър се играе пиеса на Шекспир. Васил Кирков е в ролята на Хамлет. Влиза Хораций и от вълнение забравя, че се намира на сцената и се провиква: „Василе, войната е обявена!”. Хамлет се превръща в напет български подофицер, който вдига властно ръце към публиката и призовава: „Господа, войната е обявена. Да вървим да изпълним дълга си.” В залата гръмва мощно „Ура!”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анани Ананиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...