Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Руският военен кореспондент В.И.Немирович-Данченко пише следното: „В българските полкове има трогателни епизоди. Стари опълченци от 1877 г. се явяват в армията, като искат да ги зачислят в редовете й. Има доброволци, които попадат в роти, командвани от техните синове, и такива, които идват с по четирима, петима синове.” Друг руски кореспондент – Т. Олегин описва обстановката така: „Аз видях шестдесетгодишни старци, дошли при военните власти с воловете си и с други възрастни мъже от семейството си, да искат – не да молят, а настоятелно да искат, щото и те, старците, да бъдат зачислени в обозите, воловете им да бъдат взети, а синовете им, внуците им да бъдат веднага изпратени на границата. Аз видях и жени – майки и съпруги – които да изпращат своите синове и мъже с твърдостта и спокойствието на древните римлянки, аз видях сцени на невероятен подем и на почти епични самоотричания и самопожертвувания.” В Народния театър се играе пиеса на Шекспир. Васил Кирков е в ролята на Хамлет. Влиза Хораций и от вълнение забравя, че се намира на сцената и се провиква: „Василе, войната е обявена!”. Хамлет се превръща в напет български подофицер, който вдига властно ръце към публиката и призовава: „Господа, войната е обявена. Да вървим да изпълним дълга си.” В залата гръмва мощно „Ура!”...