Стъклен свят

Стоя в ъгъла сама

и чакам болката да ме довърши.

Стоя обвита от тъма

и чакам своя край.

Искам да съм някъде далеч,

да отида в онзи Рай,

да съм някъде, но не и тук,

няма да живея - ей, така, напук.

Не искам много,

моля само за любов.

Не очаквам нищо,

само да не съм в света суров.

Искам свойта радост,

искам моя дял,

искам щастие за двама,

не живота посивял.

Надеждата в сърцето

още чака своя ден.

А болката, изхвърлена в морето,

се завръща пак при мен...