При следовател Боев:
- И така, разкажете как стана всичко, от самото началото, че до края?
- Ми то аз, ко да ви кажа, тя тая работа без да я щеме почна.
- Слушам ви!
- Значи, брат'чеда Григор, тръгна да се жени. Хареса мома от Бойчиновци и се залюби там с нея. Она, в началото не го щя, ама той на няколко пъти ходи у дома и все по късното, да не го усетят. И мина се не мина месец, два и рече, че ще се жени. Те, ония не го щяха, ама нали им напрай белата и щат го, не щат, нема накъде.
Сватбата я натъкмиха в края на лятото. Да е на открито. Рода поканиха от цяла България, че и от вънка. Наско, Рашид и другите, всичките брат'чеди дойдоха от далече. От чужбината, от Гърцията, от Испанията, от маслините, остайха работата и дойдоха.
Значи к'ъв оркестър имаше, щото ония откъм булката богати. Той и Григор и той имаше, ама окомуш момче, че я намери такваз богата да са удвои, не е като мен будала.
Наредиха едни маси, едно нещо и тя булката, в една бяла рокля, ама убава, ма убава. И ядене и пиене, много имаше, щот' баща и е голям бизнес, ма ний не го знаем. Нас на поканиха на тая сватба гости да сме. И всичко си тръгна добре, дорде не дойде някакъв от тяхната махала. Йорго му казваха. Оня сърдит, що не го поканили, пък бил отколешен приятел на булката. Дойде, ама с още дузина от махалата. Аз тия не ги знам, само двама по физиономия. И той не дошъл веселба да прави, ами кавга. Те старите щом го видяха му казаха, да си ходи, ама той май пиян беше, налетя на бой. Ний, откъм брат'чеда страната, станахме да пазим. Ама, к'о да пазим? Те, ония, като почнаха и едни столове захвърчаха, едни маси, юмруци, бой, ма бой.
Станко, втори братовчед ми е, строшиха му една бутилка у главата, обаче той корав и не мръдна, понеже го взеха навремето в легиона на францията. Той много се ядоса. Вика им: "Аз ваш'а вяра ще разплача!" и изкара един пистолет и взе да гърми. Ония, се разбягаха, кат' пилци, дорде не свърши гърмежа, после се върнаха и пак ни налетяха. Посегнаха да крадат булката и аз я виждам тази работа и скачам да я вардя, ама они, изкараха ножове и ме дялна един по крака. Аз, като се озверих, докопах една талпа от масата и го извъртях по врата, ама друг ме изненада и ме прободе в главата. После припаднах. Като се посвестих, всички си тръгнали. Някой извикал полицията и линейките. Помня как ме качиха и сирените пискат. Другото в болницата, чувам доктора да казва: " Такова нещо не съм виждал в трийсет годишната си практика!" - и после се събудих с този бинт на главата. Това е.
- И все пак вие сте извадили невероятен късмет, знаете ли?! Ножът е пробил черепната кухина, без да засегне мозъкът ви.
- Така е! Голям късмет, и докторите тъй казаха!
© Димитър Георгиев Всички права запазени