СВЕТА  ДНЕС

   Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После

заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посрещне. За мое учудване, докато свалях багажа си, тя вече се прегръщаше с моята спътница. Извикаха ме при тях. Като ги приближих, останах  стъписана. Жената от влака се вайкаше, че никога не би ме познала, а ние, само преди минути, седяхме една срещу друга и разговаряхме. Майка ми, като хипнотизирана, упорито повтаряше:

- Тя е, ти казвам. Тя е, Калинке. - Така в някои краища наричат етървата. Без да знам, съм пътувала със сестрата на моя баща или, казано другояче, с моята родна леля.

    Пътищата често крият изненади, почти като живота, но ние вече дори не се

 учудваме.

                                                              Wali  /Виолета Томова/