3.01.2021 г., 1:21

Светът в главата ми

722 1 0
1 мин за четене

Събуждам се със самоубийствени мисли
Навън е мрачно,студено и дъждовно
Меланхолията расте и не спира
Знам че всичко отново ще се повтори
Искам това да свърши и дори и аз самия

Седнах за малко,да изчистя ума си
Изведнъж се пренесох в друг свят
Видях розови облаци и планина
Подухваше топъл ветрец
Ти стоеше в поле от изсъхнала трева
Кафявите ти очи грейнаха от щастие
Тръгнах бавно към теб, въпреки че исках да изтичам

Не казахме и дума 
Миналия път те ни довършиха
Ние просто чувствахме
Чувствахме 
Знаех че не е истинско
Но какво друго би ме накарало да те усетя
Чувствам се като прокълнат

Когато се целунахме
Цялата природа започна да пее за нас
Споменът за теб ме убива всеки изминал ден
Какво разрушихме и изпуснахме
От момента в който се видяхме на реката
Спомням си всеки дребен детайл от този ден
Този март месец не може да бъде забравен

Ти разхождаше кучето си,беше с червеното си яке и се усмихваше 
Аз просто знаех че ти ще си нещо специално
Но ти се изплъзна,и сега не знам какво да правя
Може би ще се справя 
Но празнината няма да се запълни
Тя си остава завинаги
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...